![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Е, не може да имаш всичко. Феновете на Хачек и на скуучитата направиха, каквото поискахме. Персоналът на лабораториите е навън. Безредиците засмукват цялата мощност на местните комуникации. Всичко изглежда съвсем невинно. Не ми казвай, че вие бихте могли да замаскирате така добре операцията.
Ваз не отвърна на брътвежите му. Вече осъзнаваше, че най-малкото, което може да изпитва към Заека, е раздразнение. Подпря гръб на кесона и продължи да следи събитията. Хората от държавна сигурност гледаха внимателно, но на погрешно място. Според анализаторите му Заекът беше нагласил нещата перфектно спрямо параноята на ДС. Засега състоянието на Алис Гонг беше неизвестно. Сътрудниците на Заека напредваха и след малко „инспекцията“ щеше да започне. След половин час можеше да започне да предава фалшивите резултати. А след това просто трябваше да се изниже и да остави да заловят останалите. Нещата се развиваха толкова добре, че можеше да си остане в Бомбай. Не че се оплакваше де!
„Червен флаг от анализаторите!“ Някой от хората му, които следяха видеообмена, се бе натъкнал на нещо. Алфред погледна доклада. Беше десетсекунден запис от едно от неговите устройства. Две деца с велосипеди стояха на улицата и гледаха нещо, което може би беше блъснатото му устройство… „Тези вече ги видях!“ Започнаха да изникват тревожни въпроси. Кои бяха тези деца? Това устройство всъщност от неговите ли беше?
Отговорите, които получи, не бяха никак приятни.
Заекът нямаше достъп до анализаторите на Съюза, но внезапно се изправи и подсвирна.
— Мамка му! Имаме си компания, док.
Мири остави колелото си на стойката пред Пилчнър Хол. Хуан настоя да сгъне своето и да го внесе в сградата. Мири му каза, че това е тъпо, но той просто сви рамене и отвърна:
— Моето колело е специално.
Лена и Сиу вече не се виждаха, но гласът на Лена ги последва през отворената врата.
— Би трябвало да има охрана, Мири. Това не ми харесва.
— Това е стандартното поведение за спешни случаи. Незаетите стаи са заключени, а другите са отворени.
— Вече не ви виждаме.
Внезапният срив в информационния поток беше странен, но Мири не искаше да го признае.
— Обзалагам се, че високочестотните комуникации са пренасочени към библиотеката.
— Да — обади се Сиу. — Получаваме оттам невероятни кадри.
По коридорите на Пилчнър Хол имаше следи от присъствието на Робърт. Тръгнаха към долния етаж. Но там имаше места, на които Хуан и Мири можеха да общуват само един с друг.
Това е като къща, обитавана от духове. — Гласът на Хуан затихна, той посегна и я хвана за ръката. Мири не се отдръпна; трябваше да запазят спокойствие. Със сигурност обаче загубата на връзка в офис сграда беше странна.
Завиха зад един ъгъл и попаднаха на връзка, достатъчна за съобщения.
Мири → Бандата на Мири: <sm>Мисля, че наблюдаваме.</sm>
Лена → Бандата на Мири: <sm>Първо загубихме картината. Сега едва говорим. Излезте оттам.</sm>
Мири → Бандата на Мири: <sm>Това е временно. Сигурна съм, че ще възстановят комуникациите.</sm> Колко ли лоши бяха безредиците пред библиотеката?
Мири си представи разговора, който вероятно водеха Лена и доктор Сиен в колата. Баба й изглеждаше наистина обезпокоена.
Сиу → Бандата на Мири: <sm>Съгласна съм с Мири. Но все пак се обаждайте по-често.</sm>
Лена → Бандата на Мири: <sm>Да! Дори ако тръгнете да се връщате. Къде е Робърт?</sm>
Мири → Бандата на Мири: <sm>Съвсем близо. Улавям директен сигнал.</sm>
Коридорът беше ярко осветен, точно както се предполагаше при мрежови проблеми. Сгънатото колело на Хуан не вдигаше никакъв шум — просто трябваше да го побутва понякога. Единственият шум беше от стъпките им. От следващия ъгъл започваше по-тесен коридор с разклонения на всеки няколко метра: едно от преустройствата на модерната архитектура.
За известно време разполагаха с високочестотна комуникация. По стените се появиха съобщения, нечие медицинско изследване блестеше ярко от лявата им страна. Мири изпрати продължителен видеоматериал на Лена и Сиу, после завиха отново и връзката изчезна съвсем.
— Това място е наистина мъртво.
— Аха. — Направиха още няколко крачки. Ако не се броеше директната връзка с Хуан, Мири все едно се намираше на обратната страна на луната. Дръпна момчето напред.