![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
Томи ровеше във втората торба.
— Не, просто е незаконна… Ето ги. Оригинални, произведени в Парагвай. — Подаде на всеки конспиратор черна пластмасова кутия с формат на книга. От едната страна имаше истинска клавиатура, а от другата — метална закопчалка. — Закачете ги на коланите си, но гледайте металът да докосва кожата ви.
Новите панталони на Робърт бяха твърде къси, а ризата — твърде широка. Той окачи криминалното устройство на колана си и почувства хладния допир на метала до кожата. Вече получаваше изображение на клавиатура. Ама че жалък интерфейс!
— Карлос, не покривай кутията с ризата си. Всички комуникационни портове са там.
— Значи ще трябва да се обръщаме към теб, за да направим връзка.
— Да. Докато сме долу, изходният трафик ще минава през лаптопа. А той ще е свързан към това. — Томи държеше макара с много тънък кабел, приличаше на конец. Обърна се и закачи единия край към едно устройство на количката. — Да направим проверка.
Робърт придърпа ризата си и се завъртя към лаптопа на Томи. Нищо. Написа една проста команда и вече отново можеше да вижда през стени! Към библиотеката продължаваха да прииждат хора. Той се върна назад по коридора. Все още нямаше никого. „Не!“ Някакъв човек се промъкваше към тяхната „тайна“ стая. Внезапно загуби картина.
— Томи…
— Какво?
Гласът на непознатия прозвуча в ухото му. Звукът беше зле, като на старата му информационна страница, но той успя да долови ясно думите: „Не си видял нищо, мой човек“.
— Нищо… — Робърт преглътна. — Всичко работи чудесно, Томи.
— Добре, добре. — Паркър се увери, че всички имат връзка. — Така, всички сме готови. Това беше забавната част. Сега е време за мъкнене. — Той посочи раниците на количката.
Раницата на Робърт тежеше почти двадесет килограма, както и тази на Карлос. Томи и Уини носеха по-малко багаж, но на Блънт сякаш му беше трудно. „Уини е същински старец.“ Робърт размърда рамене, за да намести раницата, и се оплака на глас:
— Томи, мислех, че това е бъдещето. Какво стана с миниатюризацията? Къде са автоматичните носачи?
— Отиваме във враждебна обстановка, Робърт. — Томи погледна екрана на лаптопа си. — Здравейте, господин Шариф. Е, изглежда, сме готови за тръгване. — Поклони се към тъмната дупка в средата на стаята. — След вас, господа.
22.
Велосипедна атака
Преди да влезе в стаята, Алфред изчака. Нямаше смисъл да вдига шум, хората на Заека можеше да чуят.
— Какво ти казах, док! Успяхме! — Оптическият кабел, на който се радваше Заекът, беше невероятно тънък и почти не се виждаше.
Ваз кимна. И той имаше повод за радост: тъкмо бе успял да възстанови връзка с военната си мрежа.
Браун → Мицури, Ваз: <sm>Засега всичко е спокойно.</sm>
Алфред прегледа информацията от подслушвателните постове на Съюза. Обстановката изглеждаше спокойна въпреки огромната тълпа, която се събираше пред библиотеката. Заекът беше организирал перфектно събитие за отвличане на вниманието. Почти перфектно — тъй като вече се разрастваше твърде много.
Ваз коленичи пред кутията, към която беше включен кабелът. От една страна, тя приемаше нелицензираната информация от криминалните компютри на Паркър, а от друга, симулираше поведение на „примерен гражданин“ според всички изисквания на ХСС. Като цяло устройството не беше толкова надеждно, колкото военната мрежа на Алфред, но в случая вършеше работа.
Алфред се закачи към кутийката и вече приемаше видеосигнала на Паркър. Вече наистина беше оперативен ръководител.
Видеокартината от лаптопа подскачаше, но Ваз разпозна знаците по стените. Сътрудниците на Заека бяха проникнали в лабораториите. Още по-впечатляващ бе фактът, че нямаха проблем да заблудят системите за сигурност.
— Колко им остава до Цел А? — Всъщност това беше мястото, където провеждаше изследователската си програма. Щеше да се престори, че го инспектира, заедно с останалите.
— Почти са стигнали. — Заекът махна разсеяно с лапичка. — След десет минути ще започнат да инсталират екипировката. Не се тревожи.
Алфред погледна другите си камери.
— Повечето от устройствата ми останаха от северната страна на Гилман Драйв. — В реални бойни условия те просто щяха да се закачат и да превземат местната мрежа. Но сега бяха заклещени от автомобилния трафик, а поне едно вече бе блъснато.
Заекът разпери подигравателно лапи, но поне не извади нов морков.