![Краят на дъгата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/6/krayat-na-dgata-bg-download.jpg)
Краят на дъгата [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Год: 2007
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9545857690
- Переводчик: Красимир Вълков
- Жанр: Киберпанк
Электронная книга - «Краят на дъгата [bg]». Краткое содержание книги:
“Това е може би най-добрият роман на Върнър Виндж - задълбочен, добре разказан и пълен с нови идеи. Върнър описва нашето бъдеще по-добре от всеки друг и ни кара да повярваме в него”. В Краят на дъгата - наред с останалите неща - виждаме свръхчовешкия интелект, който се получава, когато много хора се свържат електронно. Чудесна история, нови идеи изскачат от всяка страница. Томас У. Малоун, професор от Мичиганския технологичен институт.
В свят на шеметни интриги Винж поставя опасни технологии и дебненето на Големия брат в ръцете на обикновените хора. Едновременно плашещо и забавно. Истински шедьовър.Уил Маккарти.
— Забелязаха ни.
— Естествено. Ние сме навсякъде.
Всяко появяване изпращаше дивиденти към съдружието на скуучитата, но Тим нямаше нищо против. Тази вечер щяха да се облагодетелстват дори производителите на незаконен хардуер в другия край на света.
Хенсън → Нощна смяна: <sm>Крийте екипировката, доколкото можете.</sm> Гледката от местните камери щеше да покаже, че някои от изображенията са свързани с истински същества, и Шийла искаше това да остане тайна максимално дълго. Хачекианците трябваше да научат истината със собствените си очи. Хюин остави Рик Смейл и останалите да се занимавате това и се съсредоточи върху управлението на съществата: почти всички лабораторни роботи, които имаха възможностите да стигнат до библиотеката. Все пак тези устройства бяха предназначени за почистване и пренасяне на проби, а не за разходки в гората.
Но ДженДжен им бяха разрешили да ги ползват и отговорността падаше върху него. Като за начало, той оправи образите им. Отвсякъде се разнесе писукане и тракане. Това бяха неговите близо четиристотин мобилни помощници, известни като „пинсетите“. Разполагаше също с почистващи и пренасящи роботи. Най-отзад се движеха двата най-големи робота, предназначени за повдигане на тежки товари — беше ги преобразил на гигантски шушулки. Беше приготвил образите още преди две седмици, когато идеята за това приключение се спомена за първи път. Резултатът беше още по-впечатляващ, заради екипировката за реално усещане, която им бе инсталирал. Ако човек ги погалеше, щеше да усети мускулите под меката козина. Процесорите имаха капацитета да се справят с няколко души наведнъж. Бяха по-добри от тези в Пирамид Хил. Естествено отдалечената публика нямаше как да се възползва от това, но поне моралът на присъстващите скуучита щеше да се повдигне.
А враговете вече се събираха. Петима рицари-пазители стояха на източната тераса, а един библиотекар обикаляше отдолу.
— Само с това ли разполагат?
— Засега — отвърна Шийла. — Дано не сме твърде разпокъсани.
Това беше силната и слаба страна на света на скуучитата. Той беше създаден според желанията на децата не само от развитите държави, но и от най-затънтените краища на света. И скуучитата имаха твърде много различни проявления. За разлика от тях, хачекианците разполагаха с ясна и солидна визия и това им даваше предимство в контрола на библиотеката.
Образът на Шийла подскачаше на трите си крака и крещеше на противниците през някакъв високоговорител.
— Махнете се от пътя ни!
— Искаме нашите етажи!
— Искаме си нашата библиотека!
— И най-вече си искаме ИСТИНСКИТЕ книги! — Това последното беше добър призив, макар че не се вписваше много в света на скуучитата.
Цялата група се спусна по хълма с бойни викове. Но сега към рицарите се присъединяваха десетки хачекианци. Естествено повечето присъстваха виртуално, но синхронът беше впечатляващ. И двете страни знаеха какво ще последва. Това бе сблъсък на вярващи кръгове. Целта беше да се убедят неутралните наблюдатели кое от двете видения е по-велико.
И двете страни си мислеха, че знаят какво предстои, но Тим беше приготвил няколко изненади.
Хачекианците закрещяха към армията на скуучитата и по-големите същества, които се виждаха отзад: смятаха, че това са само образи и реални играчи. След това една от гигантските шушулки пристъпи напред и те осъзнаха, че е истинска. В същото време едно от по-дребните роботчета за пренасяне на проби се втурна напред и ухапа един от рицарите по крака. Всъщност това беше лек електрошок, но хачекианците отстъпиха с викове:
— Измамници! Измамници!
Наистина си беше измама, но Хюин видя, че подкрепата за неговата страна се е удвоила. „Освен това воюваме за добра кауза.“ Тимъти Хюин не беше от най-честите посетители на библиотеката, но случващото се там беше обидно.
Терасата се разчисти за момент, но Шийла се колебаеше.
Хенсън → Нощна смяна: <sm>Не ми харесва това отстъпление. Мисля, че са планирали нещо-</sm>
— Да, вижте! — изкрещя Смейл и посочи към гледката от входа на библиотеката. Камерите показваха някакви паякообразни неща, които пазеха вратите. Бяха толкова нагъсто, че закриваха пода. След малко камерите се изключиха.