Отровени [bg]

Ариа гледаше майка си. Е, можеше да се каже, че Али бе и двете.

— З-значи не си ядосана? — най-накрая успя да изрече тя.

Ила отиде до дъното на галерията и оправи един наклонен пейзаж на река Брендиуайн.

— Трансакцията няма нищо общо с теб, скъпа. Всички го знаем. Освен това агентът ти ми каза, че този скандал всъщност е засилил интереса към картините ти. Купувачът от Мейн всъщност купи картината след излизането на статията в Поуст. Саша е била тук, когато се е появил — каза че бил млад мъж, около трийсетте, адски артистичен. Името му било Джералд Френч.

Ариа примигна. Значи планът на Али да я съсипе всъщност не беше проработил? Направо не можеше да повярва. Огледа се, очаквайки галерията да избухне или Ила да падне на колене и да се загърчи от погълнатата отрова. И нещо друго да се случи. Но Ила просто й се усмихна топло, след което отиде в задната стая, където държаха описа.

Звънчетата на вратата се обадиха отново и Ариа се обърна.

— О, господи! — изтърси тя, без да се замисля. На прага, с ръце в джобовете, стоеше Ноъл.

През лицето му премина нервна тръпка. Ариа отново усети как бузите й пламват. Споменът за целувката им в кънтри клуба запулсира в глава й. Покрай историите с Али я беше забравила.

— Хм, здравей — каза Ноъл и облиза устните си. — Исках да видя дали си, хм, добре. Снощи те търсиха на партито, но никой не успя да те намери.

— Добре съм — каза Ариа, забила поглед в пода. — Благодаря, че се интересуваш.

— Естествено, че се интересувам.

Ариа рязко вдигна глава, изпълнена с объркване — и гняв.

— Какво искаш да кажеш с това естествено? За теб бях общо взето мъртва.

— Да, ами, мисля, че направих грешка. — Покрай очите му се появиха бръчки и те се изпълниха с разкаяние. Изглеждаше напълно сериозен. Стомахът й се сви. Дали искаше да си я върне?

Ариа го искаше с цялото си сърце, но внезапно се почувства ужасно уморена.

— Ноъл, през последните няколко седмици даваше крайно противоречиви сигнали — каза тя. — Бях на върха и на дъното, и нещастна. Тъкмо бях започнала да свиквам със ситуацията и се случи онова, снощи.

— Знам.

— Първо искаше да се разделим, после беше със Скарлет, след това ме целуна и избяга, а сега…

— Знам — прекъсна я Ноъл. Той пристъпи колебливо напред. — Да не забравяме онова, което ти причиних преди това.

— Ти направо… ме заряза — произнесе Ариа със задавен глас.

— Никога не съм те зарязвал — рече тихо Ноъл. — И съжалявам… за всичко.

— Ами Скарлет?

— Скъсахме. Тя просто… не е теб. — Той прокара пръсти през косата си. — Виж, исках да се отдалечим един от друг за известно време, за да… помислим, може би. Да преценим. Но не спирам да мисля за теб. Проследих успеха ти на арт сцената. Това е невероятно. И днес излезе онази статия — и за нея знам.