Отровени [bg]

— О — рече неуверено Хана, която се чудеше накъде отива този разговор.

— Била съм ужасна.

Хана рязко вдигна глава. Хейли изглеждаше ядосана, но не на нея.

— Бях отвратителна, Хана. Използвах онзи глупав глас и през цялото време дъвчех дъвка — и дори не знам защо съм го правила. Жестовете ми съвсем не бяха на място. Агентът ми вика: Добре, че се махна от този филм. Направо си беше провал.

— Не, не беше! — отвърна автоматично Хана.

Хейли отпусна брадичката си.

— Не ме лъжи отново, Хана. Бях ужасна. Ханк с право се отърва от мен. И знаеш ли какво? Някъде дълбоко в себе си аз заех, че съм ужасна. Някак си не ми се струваше редно да играя теб.

Хана смутено зачупи ръце.

— Ами, съжалявам да го чуя. — Това бе единственото, което успя да измисли.

— О, както и да е. — Хейли махна с ръка. — Знаеш ли кой би се справил добре с ролята на Хана Мерин? Ти.

Хана се засмя нервно. Но Хейли като че ли не се шегуваше. Всъщност дори се… усмихваше.

— Всъщност не мисля, че искам ролята — каза Хана. — Вече не.

— Шегуваш ли се? — изригна Хейли. — Ти ще си страхотна в този филм, Хана — така, както аз не бях. Така че направи го заради мен. Моля те.

Хана примигна, изненадана от случващото се.

— Съжалявам, че отидох зад гърба ти при Ханк. Наистина вярвах, че повече не искаш тази роля. Не съм се опитвала да бъда гадна или…

— Знам. — Хейли се облегна на караваната на Хана. — Всичко е наред. — Тя се замисли за миг и добави: — А аз съжалявам, че изпратих онази снимка на TMZ. Много гадно от моя страна. Надявам се, че Майк не се е разсърдил.

Хана извърна поглед настрани и очите й се напълниха със сълзи.

— Всъщност… Мисля, че тя съсипа завинаги връзката ми с него.

Крайчето на устните на Хейли потрепна.

— Не бъди толкова сигурна.

След това се обърна. Вратата на караваната се отвори. На прага застана Майк, облечен с дънки и лакрос тениска, със смутено изражение на лицето. Хана зяпна изненадано.

— Здрасти — рече плахо той.

— 3-здрасти — заекна също тъй плахо тя.

Хейли им се усмихна.

— Тази сутрин се обадих на Майк и му обясних всичко, особено частта, че Джаред те е целунал и то напълно безобидно. — Усмивката й грееше. — Този не трябва да го изпускаш, Хана. Ще ми се и аз да бях такава късметлийка.

— Благодаря — отвърна колебливо Хана. След това погледна към Майк. Той все още се усмихваше. — Съжалявам, че не ти казах за целувката.

— А аз съжалявам, че не ти дадох шанс да ми обясниш — отвърна той. След това се ухили пакостливо. — Макар че сега, когато си голяма кинозвезда, мислиш ли, че можеш да накараш да уволнят тоя тип Джаред? Не само, че не искам да си мисли, че може да те целува наляво и надясно, но наистина, в него няма и капчица от мен.