Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Отровени [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Отровени [bg]

Электронная книга - «Отровени [bg]». Краткое содержание книги:

Най-сетне в Роузууд, Пенсилвания, е лято — което значи сутрини край басейна, кандидатстудентска подготовка и… край на скандала, който разтърсваше града от години. Или поне така си мислят всички. Минаха седмици откак полицията залови прословутия преследвач и убиец, известен като А. Но Хана, Ариа, Емили и Спенсър си знаят, че истинският А. още дебне наоколо. И доколкото А. си остава в неизвестност, нищо не може да се върне в кръга на нормалното… ако изобщо има нещо нормално в Роузууд. На Хана е предложена ролята на живота й — във филм за нейния живот. Рисунките на Ариа заразяват като вирус, докато нейното изкуство на живописта ескалира до изкуство на войната. Спенсър започва да води собствен блог против малтретирането, но открива, че изявите в личната й страница са не по-малко опасни от изявите в личния й живот. А Емили отива зад решетките за да се свърже отново с единственото момиче, успяло някога да открадне сърцето й. Но тия малки сладки лъжкини ще трябва да си пазят гърба. Би трябвало да са разбрали до сега, че А. никога не прощава и никога не забравя. И този път е решен да ги повали — веднъж завинаги.
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 97
Перейти на страницу:

Тя погледна към майка си.

— Може ли наказанието ми да започне от утре? Може ли поне те да останат за тази нощ? — Емили посочи приятелките си. В никакъв случай нямаше да спят сами.

Госпожа Фийлдс сви устни и погледна към момичетата.

— Обадихте ли се на вашите? Те знаят ли къде сте? — Всички кимнаха утвърдително и майката на Емили затвори очи. — Добре. Вече е късно, така че можете да спите тук. Но никаква телевизия. И ако усетя, че сте будни до късно, направо ви изпращам по домовете.

След това тя и бащата на Емили излязоха от стаята. Изкачиха се по поскърцващите стълби и се прибраха в спалнята си.

Спенсър погледна към Емили и повдигна вежди.

— Спиш в гардероба?

— Дълга история — промърмори Емили.

— Защо си казала на вашите, че ти си си направила синините? — попита Хана.

Емили я погледна отчаяно.

— А според теб какво трябваше да им кажа?

Приятелките й се спогледаха. Това беше онзи същия поглед, който сякаш казваше: „Емили пак откачи“. Но тя беше твърде изморена, за да й пука. Значи те се тревожеха за нея. Значи родителите й се тревожеха за нея. Защо просто не я оставеха на мира?

Ариа се тръсна на дивана и притисна една от бродираните възглавници към гърдите си.

— Според вас какво прави полицията в момента? Дали са отишли в къщата?

Това бе въпросът, който никоя от тях не се осмеляваше да зададе. Когато Ариа се свърза с полицията, тя каза на Ашлъндския полицай, че са се разхождали в гората, но се бе стъмнило твърде бързо и те се бяха озовали край някаква къща до басейн, чиито под бил покрит с кръв. Полицаят беше отвърнал, че веднага ще изпратят някой на адреса, но след това беше попитал Ариа за името й и тя бързо затвори телефона. Не беше нужно полицията да знае, че те са се обаждали. А когато отидат там, щяха да открият отпечатъците на Али — не можеше да няма такива. А щом се обадят и на Фуджи, тя сама щеше да си направи изводите.

Емили отиде до килера и извади одеяла и възглавници, които семейството държеше там за гости.

— Надявам се, че са обградили къщата. Може би дори ще хванат Али в гората.

Ариа й помогна да разстели одеялата на пода.

— Наистина ми ли мислиш, че е толкова лесно?

Хана извади телефона си от чантичката.

— Нека да видим какво предават охранителните камери. — Докато се прибираха от Ашлънд, те периодично проверяваха видеото от камерите; четвъртата камера продължаваше да излъчва записа, а останалите не показваха никакво движение. Момичетата дори превъртяха записите, за да видят дали някой не влиза в къщата, но нямаше нищо. Али сигурно се беше промъкнала вътре по начин, който камерите не можеха да засекат.

Но сега не можеше да няма активност. Полицаи, които оглеждат терена. Екип от криминалисти, които проверяват за следи от кръв.

Хана чукна с пръст по екрана и се логна в страницата. После зяпна от изненада.

— Опа.

— Какво? — Емили бързо отиде до нея и погледна към екрана. Навсякъде имаше надпис Няма сигнал. Видео образите бяха изчезнали.

Спенсър се ококори.

— Али ли ги е изключила?

— Може да е за добро — рече Емили. — Може полицията да се е появила точно когато ги е обезвреждала.

Ариа изкриви устни.

— А може и да се е измъкнала.

В гърлото на Емили заседна буца. Ако Али се беше измъкнала, това означаваше, че сигурно идва за тях. Тя погледна към пръснатите по пода одеяла и възглавници. Намираха се точно пред големия прозорец. Ключалката на вратата на гаража не беше от най-здравите.

Момичето избута едно от големите кресла пред вратата. След това премести и дивана, за да блокира прозореца. Приятелките й може би се досетиха какво прави, защото Ариа изтича в кухнята и барикадира със столове плъзгащите се врати, които водеха към задния двор. Хана провери няколко пъти резетата на входната врата.

След това не им оставаше нищо друго, освен да си облекат тениските и долнищата на пижамите, които Емили им раздаде, и да се сгушат заедно под завивките. Известно време бяха съвсем тихи, вслушвайки се в дишането си. Емили се зачуди дали да не пусне телевизора, но знаеше, че никой от тях няма да гледа. Не се сещаше дори за какво можеха да разговарят. Не спираше да рефрешва телефона си с надеждата, че ще се появи някаква информация за убийство в имот в Ашлънд. Но не се появиха никакви новини. Хана периодично проверяваше наблюдателните камери, но образ нямаше.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 97
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)