Факторът Чърчил [bg]

Светлината е идеална. Мишените са неподвижни. Условията са абсолютно перфектни.

След това се включват и другите британски кораби, а експлозиите стават толкова силни, че французите, които оцеляват, получават кървене от ушите. HMS Валиънт също открива огън, както и HMS Резолюшън.

Оръдейниците пъхтят в жегата, потта се стича по полуголите им тела, зареждат и стрелят, зареждат и стрелят, докато огромните стоманени тръби се нажежават до червено. Скоро прицелването се намества в правилния обхват и почти всеки залп попада върху френските кораби. Тъй като изходът на пристанището току-що е миниран от британски самолети, французите нямат полезен ход. Както един британски моряк разказва много години по-късно, било "като да стреляш по риби във варел с вода".

От френската страна свидетелите споделят за стени от пламък и огнени топки, падащи в морето; разказват за матроси с откъснати глави и за други, които са толкова лошо изгорени или осакатени, че се обръщат към останалите момчета с ужасната молба "achéve moi!" — довърши ме! След това британските снаряди удрят барутния погреб на един от най-добрите военни кораби на Франция, "Бретан", и шумът е невъобразим като при смъртта на Кракатау.

Над пристанището се издига огромен облак с формата на гъба, а само след минути "Бретан" се преобръща и потъва. Някои от екипажа успяват да се хвърлят в черните морски води, които клокочат като фритюрник, поемат дъх и плуват под водата, за да избягат от горящото гориво. Повечето матроси загиват.

Британците изстрелват общо 150 оръдейни залпа към укрепеното пристанище в Мерс ел Кебир, недалеч от алжирския град Оран, на този безоблачен ден през 1940 година. Когато оръдията замлъкват, пет френски кораба са тежко повредени, а един — напълно унищожен. Живота си губят 1297 френски моряци. Това е истинско клане и мнозина настояват то да се нарича "военно престъпление".

Цяла Франция настръхва от негодувание и омраза, които нацистката пропагандна машина почти няма нужда да раздухва допълнително. За първи път от началото на битката при Ватерло през 1815 г. британци стрелят срещу французи — и то с намерението да убиват. Навсякъде в страната се разлепят плакати на френски моряк, давещ се насред огнения ад, както и на британския военновременен лидер, изобразен като кръвожаден Молох. Отношенията между Лондон и марионетния режим на Виши приключват. И до ден днешен споменът за Мерс ел Кебир е толкова отровен за връзките между двете страни, че продължава да е табу в разговорите между Великобритания и Франция.

"Ако зависеше от мен, казва адмирал Джеймс Съмървил, аз никога не бих издал тази заповед." Британските моряци са покрусени, когато виждат какво са направили; не могат да повярват, че са им били дадени такива нареждания. Поколения френски деца учат по история, че един-единствен човек е разпоредил това клане и изпод неговата ръка е излязъл този убийствен ултиматум. И авторите на учебниците са прави.