Абсолютен контрол [bg]

Щом Бригс си тръгна, Йън отиде до прозореца и се загледа към Моравата. Слънцето се спускаше към западния хоризонт, лъчите му топлеха каменните зъбери на „Магдален“ и „Брейсноус“. Обикновено това беше любимата му част от деня. Тежката работа беше зад гърба му, можеше да отчете постигнатия напредък и да планира бъдещото развитие. Имаше пълното право да е във възторг. От АНС бяха одобрили демонстрацията на „Титан“ рано сутринта. (Работеше!) Сенатът му беше в джоба, сделката да изгради новата вътрешна мрежа на ЦРУ беше чиста формалност. А и израелците бяха пристигнали.

Можеше да отчете напредък по всички фронтове.

Вместо това се чувстваше неспокоен. Не беше само това, имаше и нещо по-притеснително. Едно чувство, което не беше изпитвал от много време. Чувстваше се безсилен.

И всичко заради една жена.

Той си наля чаша сок от асай, отиде до бюрото си, провери списъка със задачите и видя, че има разговор със синовете си Тревър и Тристан. Той въведе номера и след няколко секунди огромният от тавана до пода екран оживя и се появи кухнята на новия му дом в Бел Еър. Една от скорошните му придобивки беше „Алайд Артисте Интернешънъл“, а тази компания притежаваше най-старото и четвърто по големина филмово студио в Холивуд. Съпругата му беше видяла в сделката основание да отиде с децата в Калифорния за лятото, но Йън подозираше, че ще е за по-дълго. Тя беше твърде едра риба за плитките води на Остин.