Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— На мене ще ми дойде добре каквото и да ми предложите — махна с ръка Сюзан.
— Е, нали ви казах, имаме само „Хилс Бръдърс“, така че се надявам да нямате нищо против тази марка.
— Нямам нищо против.
Зачуди се как ли Шипстатови се оправяха с дванайсетте деца в обикновената си, двуетажна къща. Спалните им сигурно са устроени като казармени помещения, поне с по четири деца във всяка. Докато жената отваряше вратата на кухнята, младата жена забеляза:
— Имате доста сериозно семейство.
— Значи разбрахте защо нямаме бял килим — засмя се Енид.
Влязоха в кухнята, ярко осветена стая с чисти жълти керамични плотове, бели шкафове и жълти порцеланови топки на вратите и шкафовете.
На масата до вратата бе седнал младеж, опрян на лакти, с брадичка в дланите си, който четеше сериозно някакъв дебел учебник.
— Това е Том, най-голямото ми момче — гордо съобщи Енид. — В последната година на колежа е и постоянно чете. Някой ден ще стане богат адвокат и ще осигури охолни старини на майка си и татко си. Нали така, Том? — Тя намигна на Сюзан, за да й покаже, че само се шегува.
Младежът свали ръце от лицето си, вдигна глава и погледна Сюзан.
Беше Ърнест Харч.
„Лудост — помисли си Сюзан — а сърцето й подскочи. Чиста лудост.“
— Тази госпожа е закъсала нещо с колата си — каза на сина си Енид. — Налага й се да използва нашия телефон.
Той се усмихна и я поздрави:
— Здрасти, Сюзан.
— О, вие се познавате — примигна майката.
— А-ха — кимна Харч. — Познаваме се много добре.
Стаята като че ли започна да се изплъзва изпод краката на Сюзан.
Харч се изправи. Младата жена отстъпи, блъсна се в хладилника.
— Мамо — обърна се към Енид той. — Аз мога да помогна на Сюзан. Ако искаш, върни се при телевизора.
— Ами — поколеба се тя, като гледаше ту Сюзан, ту Харч. — Смятах да сложа кафе…
— Вече съм направил една машинка. Винаги ми трябва кафе, когато трябва да чета до късно през нощта. Нали знаеш, мамо?
— Е — обърна се към Сюзан Енид, като се преструваше, че не е забелязала внезапното напрежение в стаята, — все пак това е едно от любимите ми предавания и много мразя да го изпускам, защото историята продължава от епизод на епизод…
— Млъкни, млъкни, млъкни! — изстена Сюзан с глас, който беше наполовина ридание, наполовина ръмжене. — Просто не дрънкай глупости.
Енид остана с отворена уста и примижа глупаво като че ли беше изненадана от реакцията й и никак не можеше да си представи какво я е предизвикало. Харч се изсмя.
Сюзан отстъпи към вратата, през която току-що бяха влезли в кухнята с другата жена.
— Само не се опитвай да ме спреш. Кълна се, че ще ти издера очите и ще направя, каквото мога, за да ти отхапя гръкляна. Кълна се, ще го направя.
— Ти луда ли си? — отдръпна се Енид Шипстат.
Без да спира да се смее, той тръгна около масата.
— Том, твоята приятелка шегува ли се, що ли? — попита го Енид.
— Не се опитвай да ме спреш — предупреди го Сюзан и се отдръпна от хладилника.
— Ако е шега, на мене изобщо не ми изглежда смешна — продължаваше Енид.
— Сюзан, Сюзан, няма никакъв смисъл — започна Харч. Не си ли го разбрала вече?
Тя се обърна, премина кухненската врата и изскочи в коридора. Донякъде очакваше децата да са й препречили пътя, но в коридора нямаше никого. Видя хлапетата насядали около телевизора, когато пробяга покрай вратата на хола. Залети от синята светлина на екрана, те, изглежда, не бяха обърнали внимание на виковете в кухнята.
„Каква ли къща е това — чудеше се Сюзан, докато тичаше по тъмния коридор. — Какви ли деца са тези? Малки призраци пред телевизора?“
Достигна входната врата, натисна бравата и откри, че е заключена.
Харч се появи в коридора откъм кухнята:
— Утре вечер ще ни платиш за онова, което ни причини. Утре вечер ще се навършат седем години от смъртта ми и ти ще заплатиш за това. Ще ти се изредим и четиримата по всеки възможен начин, ще те изтърбушим цялата, мозъкът ти ще изскочи от чукане…
Входната врата потрепна в резултат от яростното й дърпане, но не се отвори.
— … ще те чукаме, както трябваше да направим и оная вечер в пещерата, а после ще те разрежем цялата, от корема нагоре, ще ти отрежем хубавичката глава — ще направим всичко точно както трябваше да бъде тогава, точно както аз исках да бъде преди тринайсет години.