Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Отвън запя самотна птица, по чудо оцеляла сред гарвановите ята; след двадесетина минути започна да просветлява. Шахов стъпи на пода, безкрайно внимателно се надигна, като се държеше с едната ръка за гърба на печката, облече костюма и като прекоси коридора на пръсти, само по чорапи, надникна в стаята. Ника седеше пред остъклената ниша и невиждащият й поглед беше втренчен в празното креватче на Кеша. Тя не се обърна при отварянето на вратата и Виктор Степанович се върна в кухнята, сгъна походното легло и седна на столчето до малката маса. Вчерашният порив на Ника в болницата съвсем не се е отнасял за него, тя само е искала да се махне от онази клетка — щом напуснаха клиниката, тя отново сложи ризницата от бодлива тел и се изключи от околния свят…
Никога по-късно не можа да се спомни колко време беше минало до мига, когато усети на тила си ледената й длан и чу слабия й глас:
— Моля ви… не си отивайте… не ме оставяйте… Аз не мога без вас… не мога да живея.
Обърна лицето му към себе си, очите й трескаво пламтяха и тя повтаряше като в унес все същото:
— Не мога без вас…
Той не вярваше на ушите си и се боеше да я докосне, боеше се ръката му да не усети стоманената броня. Но Ника милваше лицето му с хладните си длани, тя самата притискаше цялото си тяло към него и повтаряше безспир: „Не мога без вас…“ Той повдигна лекото й тяло и го понесе към стаята, целуваше пламналото й лице, превъзмогвайки обзелото го желание. Сложи Ника на застланото й легло — тя обгърна врата му, не го пускаше, притегляше го към себе си, целуваше устните му с горещи устни; в трескаво блесналите й очи той видя страстен зов и изумен от откритието си, започна да сваля дрехите и на двамата — в страх зовящата светлина да не угасне…
34
Преди осем дни, миналия четвъртък, директорът на свръхсекретен институт генерал-лейтенант Сухов е приел майор Анатолий Петрович Биляш от Държавна сигурност — по линия на своята дейност същият се е интересувал много от всякакви видове оръжие и се занимавал с доставки на въоръжение в чужди държави. Какво е искал Биляш от Сухов? Естествено, не самото оръжие, то не може тайно да се изнесе от института. Тогава? Разработки? Чертежи? Спецификации? — Дявол го знае какво е и как точно се нарича? Същия ден Сухов безследно изчезва и както по-късно установява следствието, точно тогава е бил убит и погребан в имението на княгиня Подворска. Биляш ли е убил Сухов — той е способен на убийство, — или някой друг, още е трудно да се каже, но това не е чак толкова важно: в случая нас ни интересуват жертвите. Ако Биляш е получил от Сухов чертежи (спецификации, разработки) на новосъздадено оръжие и ги е сложил в чантата „Адидас“, която на следващия ден е занесъл у Капитонов… В такава малка чантичка? В нея не може да се побере дори обикновен лист хартия. Честно казано, нямам представа колко място може да заема документация от подобен тип. Във всеки случай би трябвало да е доста обемист и тежък пакет, а сакчето на Биляш е било леко, полупразно… Филмова лента? По какъв начин Биляш би могъл да заснеме секретните документи? Дори не е имал време… Нещо ми се мярка в мозъка, но следващата жертва ми пречи да се съсредоточа, защото жертвата е моят приятел Гена Бабаянц…
„Скъпа кумице! Аз, източникът по прякор Птичка Божия, е основно образование до втори клас, литератор по рождение, изобретател и скулптор, полузадушен от мръсната партия и адската тоталитарна система поради десетгодишно лишаване от свобода за неизвършени престъпления и придобил известност (по Централната телевизия даваха документален филм за мен), но останал без гащи, в минута на душевно разнежване, очарован от сините ви очи и срещу обещанието за московско жителство, приех да работя за безславните органи на принудата по съвест, а не за пари (понеже стотачката, изплащана от вашите мошеници само веднъж месечно, и то със закъснение, не може да се нарече пари!), и изпълнявайки съвестно еднократната ви задача, направих всичко възможно и невъзможно да издиря в деветмилионната Москва детето Инокентий Славин на четири години.