Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Благодаря за безкрайната ви любезност, Харолд Олегович.
Чуркин от злоба си забрави заглавието. „Интересно дали ще забележи този рапон, че съм сменил касетите“ — помисли си Мойсеев и врътна ключа.
35
На следващия ден подир убийството на генерал-лейтенант Сухов Биляш отива у Капитонов, за да предаде или продаде на някого чертежи, но го посрещат хората, които е очаквал да види. Той също е убит и е погребан в същото имение. Чантата с чертежите е прибрана от убиеца на Биляш. За най-голямо щастие на убийците на местопрестъплението се появява Ника Славина, най-удобно е на нея да се припише изчезването на чантата. Но онзи, за когото е била предназначена тази чанта, започва да преследва Ника, без да знае, че всичко това е номер…
Старши лейтенант Горелик леко открехна вратата:
— Не спите ли, Александър Борисович? Имате телефонограма, не е в най-официален вид, просто ви я преписах на листче.
Турецки даже не забеляза кога Горелик излезе от стаята, защото на листчето пишеше: „Анатолий Петрович Биляш до 1983 година е бил началник на специалната част на лагера за политически затворници в град Караул, Архангелска област.“
Това не може да е съвпадение, защото ТАКИВА съвпадения никога не стават в живота. Значи мога да продължа след последните изречения на предния текст: „Валерия Казимировна Зимарина е живяла по-рано в град Караул, Архангелска област, и се е познавала с Биляш от КГБ, който по същото време е на работа в същия град. Чантата е била предназначена за нея и тя лично започва да преследва Ника, защото не подозира, че това е номер на Красниковски, тя вярва, че Ника е позната на Бил и той й е дал чантата. Тя иска да изпревари своя възлюблен и да се възползва от облагите, ако първа пипне съдържанието на чантата.“
Много съм развълнуван от това откритие, колкото и да очаквах нещо подобно. Гони ме чувство за глад, то е от нерви, взимам от шкафчето сладките, които донесе майка ми, излапвам две и пия изстиналия си чай.
Не се съмнявам, че Валерия е организирала отвличането на Кеша. Може би не е имала намерение да убива Ана, но да се справиш с човек като Ана не е лесно, затова компаньонът й прилага „краен вариант“ — налице е тъй наречената ексцесия на изпълнителя. Ника, Кеша и Ана са потърпевши и жертви, те нямат нищо общо с Престъплението, но по злощастно стечение на обстоятелствата и по злата воля на участниците в Престъплението се оказват въвлечени в тяхната игра.
Ранното утро Константин Меркулов прекара в лекарска компания, тези дни сърцето пак му създаваше грижи и професорът от Боткинската болница го принуди да си направи кардиологични изследвания. Пред жена си и приятелите Меркулов разиграваше непукист: „Стига работа, да си поостана малко вкъщи.“ Но всеки път все по-трудно изкачваше стъпалата на учрежденията, които обикаляше в безуспешни опити да открие следите на убиеца на майка си — Мишка Киряк, или някогашния служител от тайните служби Михаил Кирилович Дробот.
Към единадесет часа в дома му нахълтаха Романова и Ирина и за секунди обърнаха от години привичната сфера на интересите му: всекидневните проблеми за откриване на нови пътища към Дробот изведнъж станаха маловажни и отстъпиха в далечното минало, част от което беше и самият Мишка Киряк. Сега, днес, се беше случило нещастие със стария му приятел Саша Турецки и със съвсем непознатото му дете на име Кеша. За Меркулов нещастието изглеждаше още по-голямо, защото нямаше никаква представа как да помогне.
— Виж какво, Константине. Доколкото разбирам от медицина, ти си в болнични, така ли? Е, гледай си боледуването. — Романова сви фунийка от вестник и я подаде на Меркулов. — Стига си тръскал върху покривката. У вас пепелници нямате ли?
— Мама ги прибра, за да му създаде неудобства за пушенето — обясни осемнадесетгодишната Лидочка, която слагаше на масата сервиза за кафе.
— Цяла армия съм ангажирала по този въпрос. Не говоря за пепелта, а за градската прокуратура и милицията. Крайно време беше, по дяволите, да въведем малко ред в собствената си къща. А на тебе ти поверявам Ирина, да посвирят тук с твоята Лидочка, докато измислим какво да правим със Сашка. Останалото не е твоя грижа. Московската криминална милиция покри Зимарин и Амелин, Чуркин и Красниковски. Следим всяка тяхна стъпка. Да ти призная честно, засега резултатът е нула. Артур Красниковски се държи съвсем нормално, седи си на „Петровка“, разследва една въоръжена банда. Валерия се е самоизолирала във вилата, разхожда се вътре гола, до нея не можем да припарим, телефона й не можем да подслушваме. Бившата ти секретарка…