По-силна от магия
- Автор: Кулман Хедър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Кутева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По-силна от магия». Краткое содержание книги:
Отначало Лусиън едва понася дръзката и пряма девойка, на която е станал настойник. Досега никой не се е осмелявал да оспорва заповедите му. Нито да обърне целия замък наопаки. За да се отърве от своенравната Алис, Лусиън решава да я представи в обществото и да й намери съпруг. Но за Алис все не може да се намери подходящ кандидат…
Прекараха така още доста време: Алис изреждаше примери за любов; той ги сравняваше с тяхното приятелство. Най-после тя приключи с лекцията си и се възцари мълчание. Пръв заговори Лусиън, който бе много обезпокоен.
— Откъде едно толкова младо момиче е научило всички това за любовта?
— О! Аз… ъъъ… — страните й пламнаха. — Ами… слушала съм разни двойки, които са били влюбени и… ъъъ… съм чела… а и съм наблюдавала родителите си…
— И смяташ, че примерите, които изтъкна, са истински доказателства за любов?
— Сигурна съм!
— И откъде си толкова сигурна?
— Защо? Ти съмняваш ли се в това, което казах?
— Не — бавно поклати глава Лусиън. — Само се чудех дали може да има… ами… някои изключения… — Надяваше се да е така. Бог да му е на помощ! Не се бе влюбил и собствената си повереница, нали?
Глава 15
— Изглеждаш съвършено!
Алис се извърна от огледалото и се нацупи недоволно към Шарлот, която стоеше изправена до рамката на вратата.
— Изглеждам смешно! — Махна с ръка към странното си одеяние. Със старомодния кринолин и високо вдигнатата коса, украсена с дълги пера, тя приличаше на накокошинен гълъб, канещ се да измъти поне десетина яйца.
Гълъб с клюмнала опашка, кисело си помисли Алис и побутна едно паднало върху очите й щраусово перо.
— Да, изглеждаш смешно — разсмя се Шарлот и влезе. — Точно затова казах, че е съвършено. Да изглеждаш глупаво и смешно е необходимо, когато те представят пред двора.
Алис се намръщи. Думите на Шарлот я озадачиха.
— Винаги съм мислила, че представянето пред двора е нещо възвишено и облагородяващо.
Шарлот гърлено се засмя.
— Като човек, който вече го е преживял, мога най-категорично да заявя, че нито е възвишено, нито е облагородяващо. То просто е доста изморително, но задължително изпитание за всяка млада девойка от добро потекло. — Направи няколко крачки и приближи към Алис. — А сега искам да се завъртиш много бавно, за да мога да те огледам.
Алис се подчини, макар внезапно да се почувства нервна — ами ако неволно направи някой непростим гаф, докато я представят, и това се отрази гибелно върху Лусиън и Шарлот? От време на време приятелката й я спираше, за да разбухне ефирната светлосиня горна фуста със сребриста нишка или да оправи долната сатенена фуста с разкошна бродерия. Накрая Шарлот отстъпи две крачки, потупа с пръст по брадичката си и отново я огледа. Вместо очакваната усмивка и одобрителното кимване, веждите и недоволно се смръщиха.
— Нещо не е ли наред? — разтревожено попита Алис. Явното неодобрение на приятелката й не допринасяше с нищо за и без това разклатеното й самочувствие.
— О, не! — поклати глава Шарлот, но веждите й си останаха смръщени. — Просто ми се иска да бях донесла диамантите си, за да си ги сложиш. Не се съмнявам, че всички други момичета ще са прегърбени от мамини скъпоценности. Може би… — Погледна към тежката си златна огърлица с аметисти, сякаш обмисляше дали да не я заеме на Алис, но после поклати глава. — Не. Ти се нуждаеш от диаманти, сапфири или аквамарин… или перли…
— Но аз имам диаманти и перли! — Алис избута настрани надвисналите над челото й пера и разкри скромната си диадема. — Даяна ми я зае… За късмет…
— Хубава е… — любезно отвърна Шарлот, макар че изражението й показваше точно обратното. — Особено харесвам това, което госпожица Дийкин е направила с косата ти. Тези малки къдрици върху веждите ти подчертават очите, а начина, по който е сплела и вдигнала косите ти, правят шията ти дълга и много изящна.
Лети наистина бе свършила чудесна работа, призна си Алис и се извърна отново към огледалото, за да огледа творението на камериерката си. Прическата й бе единственото, което намираше за приятно. Шарлот обаче наистина изглеждаше чудесно. Лицето й излъчваше на какво особено сияние, което караше Алис да се чувства безцветна и сива. Когато й го каза, приятелката й се изчерви и сведе поглед.
— Можеш ли да пазиш тайна, Алис? — промърмори тя и бавно разтвори кръглото ветрило, което висеше на китката й.
— Знаеш, че мога!
Шарлот се загледа в рисунката върху слоновата кост, сякаш я виждаше за пръв път.
— Мисля… Не съм сигурна, но мисля, че твоят вълшебен пръстен е изпълнил предназначението си.
Алис я зяпна втрещено, изгубила дар слово от радост. Бе прекарала последните седем седмици в терзания, че неочакваната поява на Лусиън може би е провалила магнита. Хедли, верен на песимистичната си природа, бе сигурен в това.
— О, Лоти! — най-сетне възкликна тя и пое развълнувано дъх. — Прекрасно!