Сътворението
- Автор: Видал Гор
- Год: 1989
- Язык: болгарский
- Переводчик: Незабравка Михайлова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сътворението». Краткое содержание книги:
Сега разбрах защо царският наместник на Варанаси бе в такава паника. Ако конят влезеше в града, жителите му трябваше да признаят Бимбисара за свой цар или да се бият. Не ми беше ясно само с кого ще се бият.
Дворцовият управител с радост ми обясни. Ужасът на домакините му доставяше удоволствие.
— Естествено, не поемаме рискове със съдбата на царя си. Триста от нашите най-добри и най-благородни воини неотлъчно следват жребеца. Всички яздят коне, в никакъв случай кобили! За една година на жребеца е забранено да има полови сношения. Същото важи и за царя. Нощем той трябва да спи целомъдрено в скута на най-красивата си жена. А междувременно ето ни тук. Ако жребецът влезе във Варанаси, тези добри хора — Варшакара направи надменен жест, включващ царския наместник и свитата му — ще станат поданици на цар Бимбисара и съм сигурен, че няма да имат нищо против. В края на краищата нашият цар е женен за сестрата на сегашния им владетел, царя на Кошала.
— Всички сме роби на съдбата — въздъхна царският наместник.
— Ето защо съм тук. Да убедя нашите приятели, съседи и братовчеди… Виждаш ли, ние вече мислим за жителите на Варанаси като за част от Магадхаското царство. Искам да ги убедя да не се съпротивляват, ако на жребеца му хрумне да влезе в града и да пие жадно от водите на Ганг.
Всичко това едва ли бе особено благоприятно начало за една мисия. Така си мислех, докато ни показваха определените за нас покои в двореца. Ако между Магадха и Кошала избухне война, тя би попречила на търговията с желязо. От друга страна, войните между две могъщи държави често се решават с намесата на трета сила. Преди години някакъв индийски цар предложил да посредничи между Кир и индийския цар. Естествено, получил отказ и от двете страни. Хората от запад могат да пътуват на изток, но никога не трябва да се насърчават хората от изток да тръгват на запад!
В интерес на търговията с желязо се надявах, че жребецът ще остане в Еленовия парк. В интерес на бъдещото величие на Персийската империя се надявах, че ще ожаднее и ще пие от водите на Ганг.
Два дни по-късно жребецът тръгна на юг и Варанаси бе спасен. Варшакара изпадна в гняв, но положи всички усилия да изглежда спокоен.
— Трябва да дойдеш с мен в храма на Агни — заяви той един ден след заминаването на коня. — Агни е точно като вашия огнен бог и съм сигурен, че ще искаш да му се поклониш по индийски обичай.
Не споменах нищо на дворцовия управител за Премъдрия господ. Вече бях решил, че ще говоря за религия само с брахмани, светци и царе. Но ми беше интересно да видя дали влиянието на дядо ми се е разпространило извън Персия.
Понесоха ни на позлатени носилки по тесни, криволичещи и гъмжащи от хора улици, които ми се сториха безкрайни. Накрая стигнахме до храма на Агни — малка грозна постройка от дърво и тухли. Пред входа почтително ни прие върховният жрец, човек с гладко избръсната глава, ако не се смята един дълъг кичур, оставен най-отгоре на темето му. Облечен бе в алена роба и размахваше факел.
До вратата на храма имаше каменен олтар, защитен от дъжда с навес. С небрежен жест върховният жрец запали гхи с факела си. Ужасих се от това светотатство. Свещеният огън трябва да се пали само на неогряно от слънцето място! Все пак, понеже слънцето не бе изгрявало в продължение на няколко месеца, цяла Индия можеше да се смята за неогряно от слънцето място.
После двамата с Варшакара влязохме в храма, където блестеше напоената с гранясало масло дървена статуя на Агни. Богът бе представен яхнал овен. В една от четирите си ръце държеше копие, символизиращо огъня, а на главата му имаше дървена корона, чиято сложна резба изобразяваше дима от огъня. На други статуи в храма Агни бе със седем езика и така нататък. Както повечето индоарийски богове, и той приема най-различни образи: в огнището е огънят, в небето — гръмотевицата. През цялото време огънят е посредник между хората и боговете, защото именно той отвежда принесената на кладата жертва към небето. Това е единствената прилика на Агни с огъня на Зороастър.
В храма изпълниха много обреди, повечето доста неразбираеми, ако човек не е брахман. Най-вече защото жреците използуваха някакъв архаичен език, непонятен както за мен, така и за Карака.
— Подозирам, че и самите те не го разбират — сподели с мен по-късно Карака.