Адвокати на защитата

— Може би според него фактът, че е невинен, има значение. Ако наистина е невинен.

Разстроена, тя поклати глава.

— Въпросът не е в това.

— Той вероятно си мисли, че е.

— Исках да те попитам следното. Защо Андрю не осъзнава, че най-важното е да се възползва и от най-малкото предимство? Има си система, която функционира по определен начин и той в никакъв случай не е в негова полза. Защо просто не приеме най-добрата сделка, която му се предлага? Дали само понеже съм адвокат виждам нещата толкова ясно?

Котрел впери очи в някаква точка зад нея.

— Може би.

— Добре. Но виж какво — каза тя. — Дори ако е невинен, пак би могъл да се съгласи на споразумението, а през това време баща му да наеме екип от частни детективи, които може би ще открият нещо, което ще му помогне да се отърве.

— „Би могъл“, „може би“, нищо сигурно. За хлапе на неговата възраст осем години са цяла вечност. Единственото му желание е да излезе веднага. Не го интересува как функционира системата.

Тя стисна челюсти.

— Тя обаче функционира, Рей. Има едно правило, и ако двамата си поговорите, навярно ще успееш да му го обясниш.

— Какво е то?

— Че трябва да слуша адвоката си. В деветдесет и девет процента от случаите това е най-вярното решение.

— Но остава един процент — рече Котрел. — И ако човек си мисли, че точно той е този един процент, му е трудно да се примири.

— Това е хазарт. А сделката си е сделка.

За миг мнението й като че ли го ядоса, но после вдигна рамене.

— Както и да е — каза той. — Струва ми се, че днес се чувстваш по-добре.

Тя се стъписа, неподготвена за забележката му.

— О, имаш предвид в сравнение с вчера? — Ву се усмихна леко. — Винаги се чувствам по-добре в сравнение с вчера. Но още по-хубаво ще е, ако спра изобщо да пия.

— Проклятие — по лицето на Котрел се изписа разочарование. — Тъкмо щях да те попитам дали мога да те поканя на едно питие някой път.

Ву не реагира веднага. Като хвърли бърз поглед на осеяното му с белези от шарка лице, тя въздъхна, опитвайки се да прозвучи искрено.

— Поласкана съм, Рей. Наистина. Но си имам своя политика за хората, с които съм в служебни отношения. Затова мисля, че идеята не е добра.

— Разбира се — каза той. — Не се притеснявай.

— Съжалявам. Нищо лично.

— Знам — отвърна той и посочи бараките. — Трябва да се връщам на работа. Пак ще се видим.

Ако си мислеше, че такситата са рядкост в центъра на града, то тук, горе на хълма, изглежда бяха застрашен от изчезване вид. Тя стоеше на ъгъла на Маркет Стрийт, като се упрекваше, задето е била толкова глупава да си бъбри приятелски с пристава. Но ето че отново бяха изтълкували поведението й погрешно. Това започваше да се превръща в традиция и на нея взе да й писва.

Никакво такси на хоризонта.

Погледна си часовника. Два без четвърт. Чакаше вече почти петнайсет минути. По-добре да си беше поръчала такси по телефона. Бръкна в куфарчето си, извади клетъчния си телефон и отвори капачето му. Изведнъж пред нея се закова един червен круизър РТ. Отстъпи назад, когато прозорецът откъм страната на шофьора се спусна и отвътре се показа Бранд.