Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
Докосването му беше като студена вода за болен от треска и Танис почувства, че разумът му се завръща. Кървавата пелена пред очите му изчезна. Той изпусна окървавения меч и се свлече хлипайки в краката на Физбан. Старецът се наведе и лекичко го потупа.
— Бъди силен, защото трябва да се сбогуваш с някого, на който предстои дълго пътуване.
Танис си спомни.
— Флинт!
Физбан кимна тъжно, гледайки тялото на Берем.
— Ела. Тук вече нищо не можеш да направиш.
Като преглътна сълзите си, Танис с мъка се надигна и се запрепъва към Флинт, който лежеше върху каменистата земя с глава, отпусната в скута на Таселхоф.
Джуджето се усмихна като го видя. Танис падна на колене до най-стария си приятел, взе набръчканата му ръка и здраво я стисна.
— Едва не го изгубих, Танис — промълви Флинт и с другата ръка се почука по гърдите. — Берем точно щеше да мине през другата дупка в скалите, когато старото ми сърце най-накрая избухна. Той сигурно ме е чул да викам, защото като ме видя ме подхвана и ме сложи да легна върху камъните.
— Значи той не е… не те е наранил?! — едва успя да каже Танис.
— Да ме нарани?! Той не би могъл да убие и муха! Нежен е като Тика. — Джуджето се усмихна на момичето, което също беше коленичило до него. — Грижи се за това голямо дете Карамон, чуваш ли? Погрижи се да забрави мъката си.
— Заклевам се, Флинт — проплака Тика.
— Поне вече няма да се опитваш да ме удавиш — изръмжа джуджето, като спря с обич очи върху Карамон. — И ако видиш брат си, сритай го от мен.
— Ще отида да се погрижа за Берем — измънка той. Хвана Тика за ръката, внимателно й помогна да се изправи и я отведе настрани.
— Не, Флинт! Не можеш да се впускаш в приключения без мен! — изстена Тас. — Знаеш, че непрекъснато ще изпадаш в беда.
— Това ще бъде първият ми спокоен миг откакто сме се срещнали — каза дрезгаво джуджето. — Искам да вземеш шлема ми, онзи с грифонската грива. — Той сурово изгледа Танис, обърна отново очи към хлипащия кендер и с въздишка погали ръката му. — Стига, стига, недей така. Живях щастливо, бях благословен с верни приятели, видях лоши неща, но и много хубави. А сега в света най-после се появи надежда. Не ми се иска да ви оставя — бързо угасващите му очи се отправиха към Танис — точно когато се нуждаете от мен. Но аз ви научих на всичко, което зная, момко. Всичко ще бъде наред. Знам го… наред…
Гласът му секна и той затвори очи, дишайки тежко. Танис продължаваше да държи ръката му, а Таселхоф зарови лице в рамото му. Физбан застана до краката на джуджето. То отвори очи.
— Сега те познах — каза тихо и очите му светнаха, когато го погледна. — Ти ще дойдеш с мен, нали? Поне в началото на пътя… за да не бъда сам. Толкова дълго бях сред приятели. Чувствам се… някак странно… да си тръгна така… съвсем сам.
— Ще дойда с теб — обеща Физбан. — Сега затвори очи и почивай. Проблемите на този свят вече не те засягат. Заслужи правото да си отдъхнеш.
— Да спя — усмихна се джуджето. — Да, точно от това имам нужда. Събуди ме, когато си готов… когато стане време да тръг… — Очите му се затвориха. Той с лекота си пое дъх и го изпусна…
Танис притисна ръката му до устните си.
— Сбогом, стари приятелю — прошепна той и сложи ръка върху неподвижните гърди на джуджето.
— Не, Флинт! Недей! — С диви писъци Таселхоф се хвърли върху тялото му.
Танис внимателно го вдигна и го прегърна. Тас риташе и се бореше, но той здраво го държеше. Накрая кендерът се предаде и горчиво заплака. Танис погали косата му, после вдигна поглед и замръзна.
— Чакай! Какво правиш, старче?
Той пусна Тас на земята и бързо се изправи. Крехкият магьосник беше вдигнал тялото на Флинт и докато Танис го наблюдаваше стреснато, тръгна към странния каменен кръг.
— Спри! — заповяда полуелфът. — Трябва да го погребем както трябва, ще му построим пирамида.
Физбан се обърна към него. Лицето му беше сурово но носеше тежкото джудже нежно и с лекота.
— Обещах му, че няма да пътува сам.
Той се обърна и продължи да върви към камъните. След кратко колебание Танис затича след него. Останалите стояха като омагьосани, втренчени в отдалечаващата се фигура на Физбан.
Полуелфът смяташе, че лесно ще го настигне, но старецът се движеше невероятно бързо, сякаш и той, и джуджето бяха леки като перца. Усетил изведнъж тежестта на собственото си тяло, Танис имаше чувство, че се опитва да улови струйка дим, която се издига в небето, но продължи да се препъва след тях и ги настигна, точно когато Физбан влезе в кръга от камъни.