Капитани на фрегати
- Автор: Чуковски Николай
- Язык: болгарский
- Переводчик: Яню Стоевски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Капитани на фрегати». Краткое содержание книги:
Приеха Крузенщерн като мичман на английска фрегата. И тази фрегата тръгна съвсем не за Индия, а за Канада: да брани английските владения по реката Сейнт Лорънс от французите и техните съюзници — американците.
Край бреговете на Канада Крузенщерн прекара почти две години, участвува в много сражения и беше произведен лейтенант. Войната свърши и фрегатата получи заповед да се върне обратно в Англия. Но край бреговете на Съединените щати тя налетя на скала и се разби.
Крузенщерн беше спасен от американски рибари. Така той се оказа в Съединените американски щати.
Тогава Съединените щати бяха още съвсем млада страна. Едва преди няколко години те бяха станали самостоятелна държава — след дълга и трудна война за независимост. Американците мразеха англичаните, от чието владичество току-що се бяха избавили. Но като разбраха, че Крузенщерн не е англичанин, те се отнесоха към него добре.
Дълго странствува той из страната, от град на град, и най-сетне попадна във Филаделфия, тогавашната столица на Съединените щати. И Джордж Вашингтон, първият американски президент, го покани и беседва с него.
Работата е там, че военният флот на Съединените щати по онова време беше малък и слаб. За развитието на своя флот Съединените щати имаха нужда преди всичко от опитни моряци, но собствените им моряци бяха малко, а на англичаните не се доверяваха. Крузенщерн не беше англичанин и имаше голям морски и боен опит на участник в две войни — на Русия с Швеция и на Англия с Франция. Вашингтон знаеше това и му предложи да постъпи на служба в американския флот.
Крузенщерн се намираше в безизходно положение: нямаше нито пари, нито възможност да се върне в родината си, и не му оставаше нищо друго, освен да се съгласи. Той постави само едно условие — да го назначат на такъв кораб, който тръгва на някакво далечно плаване.
През ония времена американските кораби не извършваха често далечни плавания, но тъкмо един от тях се готвеше да замине от Бостън за Карибско море, към Антилските острови. Това не беше кой знае колко далеч, но му даваше възможност да посети тропиците, където Крузенщерн не беше ходил никога. Изпратен любезно от президента, Крузенщерн замина за Бостън и постъпи на кораба. Крузенщерн посети остров Барбейдос в Карибско море, видя тропическите гори, негрите роби, които под бичовете на надзиратели обработваха плантации със захарна тръстика, и се върна в Бостън. Службата в американския флот не му хареса. Нямаше какво да научи тук, пък и с американски кораб не можеше да попадне в Индия.
В Индия можеше да се иде само от Англия. В Бостън тъкмо беше спрял английски военен кораб, който се готвеше да се върне в Англия. И капитанът на този кораб се съгласи да вземе със себе си Крузенщерн.
По това време войната между Англия и Франция се беше възобновила. И едва излязоха от Бостън, и ги нападнаха два френски военни кораба. Започна се бой, после артилерийска престрелка, която продължи месец и половина, докато и трите кораба, сражавайки се, не прекосиха целия Атлантически океан и не стигнаха до английските брегове. Корабът, на който се намираше Крузенщерн, влезе в пристанището полуразрушен — по време на пътя в него бяха попаднали шестнадесет снаряда.
В Англия посъветваха Крузенщерн да се върне в Русия — английското правителство нямаше повече нужда от него. Но Крузенщерн не бързаше да се връща — той още не беше ходил в Индия.
От Англия за Индия заминаваха много кораби, но нито един от тях не се съгласяваше да вземе Крузенщерн. Англичаните смятаха, че руски моряк няма работа в Индия. Тогава Крузенщерн измисли хитър план: да замине отначало за Южна Африка, на нос Добра надежда. В ония времена всички кораби, които тръгваха от Европа за Индия, заобикаляха Африка и нос Добра надежда се намираше тъкмо на половината път. Крузенщерн градеше плана си на обстоятелството, че много кораби, които отиваха за Индия, бяха принудени при нос Добра надежда да попълват екипажа си, защото по време на дългите плавания моряците често умират. А в Южна Африка моряците са малко и английските капитани, щат не щат, ще бъдат по-отстъпчиви.
Крузенщерн се нае в Англия на един търговски кораб, който отиваше в Южна Африка. До нос Добра надежда беше разположен град Кейптаун, в ония времена още съвсем малък. В Кейптаун Крузенщерн слезе от кораба и почна да чака.
В хотела се запозна с двама английски офицери, които също мечтаеха да попаднат в Индия с някакъв минаващ оттук кораб. След няколко дни в кейптаунското пристанище влезе английската фрегата „Птица“. Тя отиваше от Ливърпул за Индия, но край африканските брегове половината от екипажа й беше измрял от малария. Капитанът реши да набере в Кейптаун нови моряци. Той с радост се съгласи да вземе не само двамата английски офицери, но и техния другар Крузенщерн, въпреки че той беше чужденец. Крузенщерн и двамата английски офицери веднага занесоха на фрегатата нещата си и се върнаха в града да се поразходят, защото „Птица“ заминаваше едва на другия ден.