Сага за Австралия
- Автор: Маккалоу Колин
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Сага за Австралия». Краткое содержание книги:
Британската корона е решена да осъществи най-големия си човешки експеримент — да превърне в място за заточение един далечен и непознат дотогава континент — Австралия. Новата колония се заселва с каторжници, размирници, политикани и несретници. Отделени с един океан разстояние от родината, там те биха могли да преживяват, без да представляват опасност за империята.
Пътят на Морган…
Загубил жена и деца, Ричард Морган попада по донос в лапите на английското правосъдие и е осъден на седем години каторга. Любов и омраза, доблест и чест, борба за оцеляване — такъв е пътят на Морган в „Сага за Австралия“.
Ричард се върна в общото помещение на углавните престъпници и видя, че Лизи Лок брани със зъби и нокти сандъка му от набезите на Айзак Роджърс — разбойника.
— Остави на мира и нея, и вещите ми — подвикна Ричард.
— Много ме уплаши, няма що! — изръмжа Роджърс и понечи да го удари.
— О, я ми се разкарай от главата! Какво си въобразяваш, такива лоени топки като теб ги излапвам на едно ядене — каза Ричард отегчено — в гласа му не се долавяше и следа от страх. — Хайде, чупката. Хрисим човек съм, казвам се Ричард Морган, а тази жена е под моята закрила. — Той прегърна Лизи през кръстчето, а тя се заля от смях и се притисна до него. — Тук има и други жени. Върви да досаждаш на тях.
Роджърс го измери от глава до пети и реши, че е по-добре да не дърпа дявола за опашката. Ако Морган се бе уплашил поне малко, всичко щеше да се развие различно, той обаче пет пари не даваше, че Роджърс му е замахнал. Бе прекалено спокоен, прекалено овладян. Типове като него не се даваха лесно, биеха се като котки, със зъби и нокти, бяха пъргави и изобретателни. Затова и Роджърс само се сгърби, сви рамене и остави онзи непрокопсаник да си седи на сандъка, сложил върху коляното си Лизи.
— Кога ни хранят? — попита Ричард.
Колко умна беше тая Лизи Лок! Нямаше опасност да изтълкува превратно доброто му отношение. И за нея бе само добре дошло да си има закрилник, който не й се натиска.
— Скоро ще обядваме — отвърна тя. — Понеже днес е неделя, ще получим пресен хляб, месо, бучка сирене, ряпа и зеле. Масло и сладко няма, но инак храната е предостатъчно. Углавните си имат своя кухня, ей там — посочи Лизи дъното на помещението. — Готвачът ще ти даде копаня и тенекиено канче, които да са си само твои. За вечеря пък получаваме, пак хляб, бира и зелева супа.
— А лавка има ли?
— Моля? Лавка тук! Май си падаш по чашката, Ричард, любов моя?
— Няма такова нещо. Не слагам в уста нищо друго, освен бира и вода. Просто ми беше интересно.
— Симънс — викаме му Късмета, помощник-тъмничар е, ще ти донесе и пиене, стига да му платиш едно пени. Само да видиш как вилнее нашият Айзак, след като гаврътне някоя и друга чашка. По-добре не му се изпречвай пред очите.
— Пияните са непохватни, цял живот съм си имал работа с тях.
В края на февруари Ричард вече знаеше всичко от игла до конец за Глостърската тъмница, познаваше и всички затворници до последния — при тая пренаселеност няма как да не ги опознаеш съвсем отблизо. Четиринайсет щяха да бъдат изправени пред съда на пролетното заседание на съдебните заседатели, останалите вече бяха получили присъдите си, главно изселване. От тия четиринайсет три бяха жени. Мери (на която всички викаха Мейзи) Хардинг, обвинена в укриване на крадени вещи, Бети Мейсън, обвинена, че е откраднала от къща в Хенбъри кесия с петнайсет гвинеи, и Бес Паркър, обвинена, че е влязла с взлом в къща в Порт Нибли и е отмъкнала две памучни рокли. Бес Паркър ходеше с Нед Пю, углавен престъпник, вкаран в затвора през 1783 година, Бети Мейсън пък бе успяла да завърти главата на един помощник-тъмничар на име Джони.
И двете щяха да родят всеки момент.
„В какъв прекрасен малък свят си живеем! — помисли кисело Ричард. — Общо помещение, в което няма къде да се завъртиш, и на горния етаж — отвратително спално помещение за мъжете, преградено с решетки!“ Но вече беше обръгнал на всичко, събличаше се гол-голеничък и се къпеше на чешмата в спарената, тъмна като рог килия, без да се притеснява ни най-малко от жените, переше най-невъзмутимо парцалите, с които си чистеше задника, и пречистваше водата, която пиеше, през филтъра от шуплест камък пред изумените невярващи очи на четирийсетина души. Беше станал и себичен, дори не направи опит да предложи от пречистената вода на Лизи или Уили — водата се процеждаше през камъка бавно, минаваше цял час, докато се събере около литър. Не даваше на никого сапуна и парцалите си. И да вадеше някое и друго пени от тайните си запаси, ги даваше на Мейзи перачката да му изпере долните дрехи, ризите и чорапите, колкото до панталоните и другите горни дрехи, те просто си воняха на пот.