Владение на мрака

— Струва ми се, че от мен се очаква да не оставя камък непреобърнат в разследването по отвличането на Катрина Макленън Грант — каза мило Карен.

Подиграваше ли се с него? Или наистина не съзнаваше какво бе казала току-що?

— Не съм го имал предвид в буквалния смисъл на думата, инспектор Пири. С каква цел се върши това, по дяволите?

Той размаха към нея бюджетния формуляр с искането за осребряване на разходи.

— В процеса на разследването научих, че в една от пещерите на Уиймс е имало доста необичайно срутване през януари 1985. Казвам „необичайно“, защото след затварянето на мината „Майкъл“ през 1967 година земята е слегнала и не е имало сериозни срутвания. — Карен се наслаждаваше на озадаченото изражение на Лийс. — Когато продължих с проучванията си, установих, че срутването е било открито на 24 януари, в четвъртък.

— Е, и? — Лийс продължаваше да гледа неразбиращо.

— Катрина е била убита предния ден, сър.

— Знам, инспектор Пири, запознат съм със случая. Но продължавам да не намирам какво общо има с това срутването в някаква незнайна пещера.

Той започна да си играе с поставената в рамка снимка на бюрото си.

— Вижте, сър, нещата стоят така — Карен се облегна на стола си. — За местните жители пещерите в никакъв случай не са „незнайни“. Всички ги познават много добре, повечето са играли в тях поне веднъж, когато са били деца. А едно от нещата, които навремето никой не е успял да открие, е мястото, където са били скрити Катрина и Адам. Така и не са се намерили показания на очевидци, които да дадат някаква конкретна насока. И аз започнах да разсъждавам. По това време на годината в пещерите не стъпва никой. Прекалено студено е, за да могат децата да играят отвън, а и дневната светлина никога не е достатъчна, за да изкуши случайно минаващите оттам хора да влязат по-надълбоко в пещерите, вместо само да надникват при входовете.

Лийс почувства, че разказът й неволно започва да го увлича. Тя не докладваше като другите служители. Това в повечето случаи го караше да излиза от кожата си, но понякога, като днес например, той не можеше да устои на разказваческите й умения.

— Казвате, че пещерите биха могли да бъдат скривалище на похитителите? Това не напомня ли малко на Инид Блайтън21? — попита той в опит да си възвърне донякъде авторитета.

— Инид Блайтън действително е много популярна, сър. Може дори да се твърди, че творчеството й може да послужи като източник на интересни хрумвания. Така или иначе, в пещерата, която имам предвид, Пещерата на Тана, в наши дни в предната част има солидни заключени прегради, отвъд които не може да се премине. Но навремето е имало само една дъсчена ограда пред тунела, който води навътре. Целта не е била пещерата да бъде недостъпна. Хората от дружеството за защита на пещерите са ползвали вътрешната зала за нещо като клуб. Всъщност все още е така. Оградата отвън трябвало само да показва на случайни посетители, че нямат право на достъп. Така че не би било трудно за когото и да било да влезе вътре.