Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Артур, крал на Британия и Гуиневир, неговата кралица.
Те бяха истински. И лежаха тук, погребани под Хълма на Гластънбъри.
И въпреки това Нина не можеше да откъсне очи точно от предмета, който стоеше между двата ковчега. Голяма скала от гранит, изсечена във формата на куб с височина три фута.
Над нея стърчеше дръжката на меч, забит дълбоко в камъка.
Бяха намерили Екскалибур.
19
— Мътните ме взели! — каза Чейс. — Дали това е каквото си мисля?
— Точно това е — каза Нина с изумление. За разлика от богато украсения Калибърн, този меч беше обикновен, почти без орнаменти, единствената му украса бяха преплитащите се змии, гравирани на дръжката — също както я беше описал Руст. Но въпреки това си личеше, че в направата му са били вложени много време и труд, металът на острието беше лъснат до такава степен, че отразяваше като огледало, а дръжката му беше излята така, че да подхожда на захвата на един-единствен човек. — О, боже, горкият Бернд. През всичките тези години се опитваше да го открие, оказа се прав… и сега не може да го види.
Мичъл пристъпи напред, заобиколи Нина и застана между двата ковчега.
— Важното е, че ние го намерихме — и то преди руснаците. — Той коленичи и махна на Нина да приближи фенерчето. Леко раздразнена, тя се подчини. — Погледни метала, колко е гладък. Бяхме прави, това не е обикновена стомана. — Той протегна ръка и го хвана за дръжката.
— Кхъм — прокашля се Нина. — Преди да омажеш всичко с калните си ръце, не може ли поне да документирам откритието ни? — Тя протегна фотоапарата си.
— Разбира се. Извинявай. — Мичъл отстъпи назад, за да може Нина да заснеме стаята и съдържанието й.
— И така — каза Чейс, чиито гняв беше бързо заменен с изненадваща пламенност, — кой от нас ще бъде следващия крал на Британия, а? — Нина го погледна въпросително. — О, стига де! Това е мечът в проклетата скала! Някой трябва да го направи.
— Калибърн е бил мечът в скалата — възрази тя, — не Екскалибур.
— Няма значение, това е мечът на крал Артур. Дори аз знам за историята с единствения бъдещ крал. — Той пристъпи към скалата. — Поне ме снимай с него. Хайде де, да има какво да показваме на внуците.
— От къде ти хрумна това за внуците? Та ние дори не сме определили дата за сватбата!
— Просто ме снимай. — Той застана до камъка и хвана меча за дръжката. Нина завъртя очи и неохотно кимна. — О, да! — Чейс се ухили до ушите и стисна здраво меча. — Аз съм кралят на света!
Нина го снима, докато той пъшкаше и се опитваше да измъкне меча от скалата.
— Господи, какво лице!
— Да, всички мацки го казват — обяви Чейс, като пусна дръжката. Мечът не беше помръднал дори на сантиметър. — Явно не съм направен от кралско тесто. Така си и знаех.
— Ами ти, Джак? — попита Нина. — Искаш ли да се пробваш за трона?
— Повече съм заинтересуван да изнесем това нещо на някое сигурно място — отвърна Мичъл. Въпреки това когато Чейс отстъпи, той протегна ръка към меча. — Но пък кой знае… — Нина го снима, докато се опитваше да измъкне меча — отново безрезултатно. — Изглежда, ще трябва да вземем камъка с нас.
— Мисля, че ще имаме нужда от помощ — каза Чейс. — Колко е голямо това нещо? Ширината му е около един ярд, сигурно тежи повече от тон. — Той погледна към Нина. — Ти няма ли да опиташ?
— Да бе, точно така. Щом вие не можахте, аз едва ли ще успея. — Нина прибра фотоапарата в джоба си и се наведе към гранитния блок, приближавайки фенерчето към острието. — Но беше прав за острието. Това определено не е обикновена стомана. — Тя се наведе още по-наблизо, проучвайки дребните детайли. — Бил е използван като оръжие, по острието има драскотини и нащърбени места — но са много малки. Сигурно е много здраво. — Тя се протегна и хвана Екскалибур за дръжката, за да се изправи…
Острието заблестя с неестествена синя светлина. Нина отскочи уплашено назад — и с лекота издърпа меча от скалата. Изписка изненадано и го изпусна на пода. Блясъкът веднага се изгуби и Екскалибур издрънча на каменния под.
— Какво беше това, по дяволите? — попита Чейс. Единствената светлина идваше от отразения лъч на фенерчето.
— Заприлича ми на излъчването на Черенков16 — каза Мичъл, като внимателно протегна ръка към Екскалибур, сякаш от него се излъчваше горещина.
16
Ефект на Черенков се нарича насочено излъчване на светлина, когато заредена частица се движи през среда със скорост, по-голяма от фазовата скорост на светлината в тази среда. — Б.пр.