Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Събраха нещата си, които бяха оставили на брега на басейна. Нина съблече ризата на Мичъл и облече дрехите си, след което взе уоки-токито.
— Клоуи, там ли си? — Мълчание. — Клоуи, чуваш ли ме? — Отново никакъв отговор. — По дяволите!
Те тръгнаха към изхода, Мичъл водеше, хванал меча в ръка. С приближаването към подножието на хълма, миризмата на газ постепенно започна да изчезва. Над главите им проблесна дневна светлина. Нина надникна над рамото на Мичъл с надеждата да види Клоуи, но не забеляза никой. Тя се накани да я повика, но Чейс постави предупредително ръка на рамото й.
— Излизам да проверя — прошепна Мичъл и започна да се изкачва нагоре. — Изчакайте ме тук.
Нина и Чейс го наблюдаваха, докато той предпазливо надникна над ръба на входа. Спря се за миг, очевидно не видя никого и продължи напред, оглеждайки се на всички страни…
Внезапно го сграбчиха две грамадни ръце, издърпаха го от тунела и го хвърлиха на земята. Максимов, с превързано чело, се надвеси над него. До него се изправи друг мъж.
Нина го позна от снимките, които им беше показал Мичъл. Това беше Круглов, дясната ръка на Васюкович.
— Джак Мичъл — рече с отвращение той и добави нещо на руски. Мичъл се накани да отговори, но Круглов го ритна и го накара да млъкне. — Доктор Уайлд! Знам, че сте долу, така че излизайте!
Нина се отдръпна назад в тъмнината и се блъсна в Чейс.
— По дяволите! — прошепна тя. — Какво ще правим сега?
— Доктор Уайлд! — повтори нетърпеливо Круглов. — Излезте веднага или ще убия приятелите ви.
— О, боже! — прошепна Нина с нарастващ страх. — Хванал е и Клоуи.
— Дай ми фотоапарата си. Бързо! — заповяда Чейс. Объркана, Нина го извади от джоба си и му го подаде. — Излизай.
— Какво?
Той се заигра с настройките на фотоапарата.
— Аз идвам след теб, просто ми спечели няколко секунди. Тръгвай!
Нина с неохота излезе на светло. Широката уста на Круглов се разтегна в самодоволна усмивка.
— Добре. Благодаря ви, че ни намерихте Екскалибур. — Той й даде знак да излезе навън.
— Къде е Клоуи? — попита Нина, докато бавно се изкачваше по стръмното. Също както и Захар, Круглов очевидно нямаше представа, че Чейс също е в гробницата.
— Тук е. Йорги, доведи я. — Круглов махна с ръка на някого; само след миг се появи Клоуи, водена от мъжа с качулката, когото Мичъл беше изхвърлил от замъка. Той седеше до нея и я държеше здраво за ръката.
— Клоуи — каза Нина, като спря на няколко фута от изхода. — Добре ли си? — Клоуи не отговори, само успя да кимне ужасена. — Пуснете я. Вече не ви трябва.
— Така е — съгласи се Круглов. — Йорги.
Йорги се ухили — и Клоуи потрепна, отметна глава назад и изпъшка. Той пусна ръката й тя падна по лице на земята със стърчащ от гърба нож.
— Не! — изпищя Нина. — Копелета гадни! Защо я убихте, тя не беше направила нищо!
Максимов като че ли споделяше мислите й и очевидно възрази нещо на руски. Шефът му го отряза с едно махване на ръката.
— Излизай от дупката — заповяда той, изваждайки пистолет. — Веднага!
Докато излизаше, Нина усети, че й се повдига при вида на падналата Клоуи и кръвта, която се просмукваше в якето й.
— О, господи — прошепна тя, когато излезе навън и видя руснаците, заобиколили входа. Максимов, Дина, убиецът на Клоуи и още трима, които не познаваше. Мичъл лежеше заедно с Екскалибур на земята в краката на Круглов.
Не виждаше никакъв начин за бягство.
Освен ако Чейс не измислеше нещо.
Потискайки шока от току-що случилото се отвън, Чейс откри онова, което търсеше — остър камък, който стърчеше от полегата стена на тунела. Той се приближи и разби фотоапарата в него, отчупвайки стъклото, покриващо светкавицата. Круглов чу звука и се наведе, за да открие източника му.
Чейс включи брояча и хвърли фотоапарата обратно в тунела — после започна да брои на ум. Десет, девет…
— Ти! Навън! — изрева Круглов и вдигна пистолета си.
— Добре де, излизам — отвърна Чейс, като вдигна ръце и бързо започна да се изкачва по склона навън. Видя Мичъл на земята, Нина, коленичила край бездиханната Клоуи — и хората на Круглов, скупчени около водача си. Той погледна към Нина и с очи й показа земята. По лицето й се изписа разбиране. — Но знаете ли какво прави „квак“?