Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Откъдето и да идваха, бяха доста. Тя преброи девет души: осем мъже и една жена, чиято разрошена коса беше боядисана в ярко розово със зеленикав оттенък.
Те се спряха до бариерата й.
— Здравейте — каза Клоуи учтиво. Сигурно заради светлоотразяващото елече бяха решили, че е някакъв гид или нещо такова. — Мога ли да ви помогна?
Единият от мъжете, най-възрастният, пристъпи напред, опирайки се в лентата. Широката му уста напомни на Клоуи за жаба.
— Да, надявам се, че можете — каза той със силен акцент. Със сигурност беше руснак. — Търсим Екскалибур.
Клоуи се разтревожи. Мичъл беше пределно ясен, когато й обясни, че Екскалибур е свързан по някакъв начин с националната сигурност — и по тази причина се пази в тайна. Тя се усмихна учтиво.
— О, боя се, че сте дошли на грешното място. Предполага се, че гробницата на крал Артур е открита в абатството, в селото. Ако Екскалибур съществува, той трябва да е там. — Тя махна с ръка в посока към Гластънбъри, който се намираше зад хълма.
Мъжът отново пристъпи напред и опъна още повече лентата…
— Не — каза тихо той. Тревогата на Клоуи прерасна в страх, когато осъзна, че придружителите му са обградили лентата и блокират пътя й навън. Той продължи да напира напред и погледна към тунела, преди отново да вдигне поглед към Клоуи. — Аз съм убеден, че това е правилното място.
Нина зави още веднъж и се озова пред входа към гробницата на крал Артур.
За разлика от пръстта и дървото в тунела, стените тук бяха от камък, а таванът бе подсилен, за да издържи тежестта на Хълма, който се издигаше над правоъгълната камера. Приликата с архитектурата на абатството беше очевидна, продукт на една и съща епоха, дори на едни и същи ръце. Стените бяха покрити с текстове на латински, един бърз поглед й показа, че всичките са посветени на историята на Артур, истински паметник на легендарния крал на Британия.
Вече не легендарен, помисли си тя. Руст се оказа прав — Артур беше истински.
Но ако това беше гробницата му, то тогава…
— А къде е самият той? — зачуди се Мичъл на глас, довършвайки мисълта й. Нямаше ковчези или надгробни камъни, камерата беше празна. — Да не би някой да ни е изпреварил?
— Не — отвърна Нина, като се приближи към средата на стаята. Въпреки че беше празна, на пода имаше нещо. Нарисувана фигура — кръг, разделен на отделни сегменти, като до външния ръб на всяка част се забелязваше дупка с размера на монета. А в центъра, герб…
— Няма начин — рече Мичъл. — Нали Клоуи каза, че Кръглата маса не е съществувала?
Сегментите бяха тринайсет — а в дупката на най-отдалечения от входа бе пъхната бронзова фигурка с височина около шест инча, която стърчеше над пода като тапа. Нина я освети с фенера. Кралска фигура, която носеше меч и щит, а върху пода около краката й се забелязваше надпис.
„АРТУР“.
— Това е крал Артур — прошепна тя. Предназначението на останалите дупки се изясни щом тя насочи светлината на фенера към единия от ъглите на камерата. В малка ниша с каменни рафтове бяха наредени още фигурки. Тя се приближи към нея. Всяка фигурка се оказа на рицар от Кръглата маса, познатите имена бяха гравирани в краката им. Бедивер, Ланселот, Гауейн, Галахад, Тристан, Борс… Общо дванайсет рицари, по един за всяка дупка в пода.
Мичъл проучи задната стена на камерата, която силно напомняше на каменната врата, която блокираше изхода от изпълнената с газ камера.
— Струва ми се, че това може да се отвори. Може би зад нея има друга зала.
— Това е пъзел — осъзна Нина. Тя внимателно повдигна фигурата на Ланселот от мястото й и видя, че тя също е положена в отвор: под основата се подаде метална ос с квадратна изпъкналост в единия край. — Ключ. Според мен от нас се иска да поставим рицарите на правилните им места край Кръглата маса.
— Това като че ли е от областта на Клоуи.
— Може би не. — Нина застана в центъра на кръга, като се опитваше да си припомни всичко, свързано с Артур, което беше прочела през последните дни. — Ланселот е бил буквално дясната ръка на Артур; винаги е сядал от дясната му страна. — Тя посочи съответната дупка. — А мястото от ляво на Артур е било наричано „Опасното място“. То винаги оставало празно — пазели го за рицаря, който ще открие Светия Граал — и който накрая се оказал Галахад.
— Значи двама намерени, остават десет. Какво ще кажеш за останалите?