Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Захар подхвърли меча във въздуха, сграбчи го за дръжката и го вдигна над главата си. Наведе поглед към Чейс, готов да го забие с всичка сила в стомаха на англичанина…
Кървава дупка цъфна на лявото му рамо.
Залата екна при гръмкия изстрел от пистолета на Орловски — който се оказа в ръцете на Нина. Захар се завъртя, Екскалибур излетя от ръката му и се приземи на пода в другия край на стаята. Той притисна ръка към раната си и залитна назад… спъвайки се във фигурката на Ланселот.
Ключът се завъртя.
Изпод пода се разнесе скърцане на метал и някакъв древен механизъм, поставен в очакване още през дванайсети век, най-после се задейства.
— Ох, мамка му! — промърмори Чейс.
Нина вдигна глава към тавана, от най-близкия отвор повя вятър — водата, която само след миг щеше да залее камерата, изтласкваше въздуха от тръбите. Но точно зад нея се разнесе друг, още по-ужасяващ звук — грамадната каменна врата на входа започна бавно да се спуска.
— Да се махаме! — извика тя. Мичъл се изправяше от пода, Екскалибур се намираше недалеч от него, а Чейс все още лежеше по гръб в средата на камерата…
От дупките с ужасна сила бликна мръсна кафява вода, която повлече Орловски и го блъсна в стената. Захар цопна на пода и извика от болка. Леденият поток блъсна Чейс от всички страни едновременно, напълни устата и носа му с вода и той се опита да се изправи, кашляйки и плюейки.
Единствено Мичъл, притиснат към стената, успя да се изправи. Той се приближи, залитайки, към Екскалибур, и измъкна мокрия меч от калната каша.
Бушуващият поток се втурна покрай краката на Нина, като я блъсна към вратата и изтръгна пистолета от ръката й. Той изчезна в бурната вода. Каменната врата продължаваше да се спуска, до пода оставаха пет фута… Тя се пъхна под нея и се озова в коридора.
— Еди! Джак!
Мичъл се придвижваше край стената, а водата продължаваше да се покачва.
— Нина, махай се от тук!
— Никъде не отивам без Еди!
Блъскан от бурните води, полузаслепен от пръските в очите му, Чейс се изправи на четири крака и вдигна глава над водата. Но помещението се пълнеше с ужасяваща скорост.
И щеше да се напълни още по-бързо, щом вратата се затвореше окончателно…
Мичъл стигна до изхода. Още три фута до пълното затваряне. Той се хвърли на пода и се претърколи под вратата.
— Еди!
Паниката в гласа на Нина подейства като инжекция с адреналин на Чейс, който се отърси от вцепенението, причинено от студената вода. Той видя изхода, който вече се беше стеснил едва до два фута, плочата почти допираше повърхността на водата.
Последен шанс…
Чейс скочи на крака и веднага се гмурна напред, като се приземи по корем на няколко фута от вратата, понесен от водата, която изтичаше през непрекъснато стесняващия се отвор. Докато се промушваше през него, петите му се удариха в долния й ръб. През гръмотевичния шум на водата той чу последния ужасен писък на Захар, след което и двата звука рязко се изгубиха, когато каменната врата се затвори с трясък.
Водният поток веднага намаля до ручейче, водата постепенно се изтичаше от коридора. Чейс седеше задъхан на пода, а от него се стичаше кална вода.
— Еди, добре ли си? — попита Нина, помагайки му да се изправи.
— Мили боже! — изплю той, бършейки лицето си с ръце. — Каква е тая връзка между теб и местата със смъртоносни капани? Добре стреляш, обаче. Ако не го беше улучила в рамото, той щеше да ме убие.
— Целех се в главата му.
Чейс повдигна вежда.
— Наистина ли?
— Ами… не — призна си тя. — Просто реших, че ще прозвучи добре. Всъщност просто стрелях в неговата посока. — Той се усмихна и я стисна за раменете.
Мичъл се облегна задъхан на стената.
— По дяволите, на косъм бяхме. — Той протегна ръка и вдигна Екскалибур.
— Между другото, благодаря за помощта — каза Чейс с неприкрит сарказъм.
— Сега не му е времето, Еди — каза Нина, като застана между двамата мъже. — А ти как успя да ни откриеш? — Тази мисъл естествено доведе до следващата. — О, господи, Клоуи. Ами ако навън има още хора?
— По-добре да тръгваме — каза Чейс, опитвайки се да изцеди колкото може дрехите си. Преди да тръгнат през тунелите, той отново хвърли един поглед към Мичъл. По-голямата част от водата от изпитанието на Нивиен се беше отекла, но миризмата на запалимия газ от камерата сега се просмукваше в цялата система, разпростирайки се навсякъде, след като въздухът отвън вече проникваше в гробницата.