Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Гневът на Мерлин ще порази онези, които видят лицето му…
Но тя беше видяла лицето му, което беше изкривено в подигравателна усмивка. И поне досега не се беше случило нищо.
Все още кашляйки, тя се запрепъва към каменното лице, краката й затъваха в лепкавата кал. Миризмата на метан се засилваше, при всяка нейна стъпка от разлагащата се мръсотия се вдигаше облак газ.
— Леле, тук мирише на подводница, след като в столовата е бил сервиран боб — изхриптя Мичъл зад гърба й. — Това трябва да е Мерлин, нали? А къде е гневът му?
— Не знам. — Нина използва фенерчето, за да огледа камерата. На едната й стена забеляза каменна врата, плътно затворена.
И видя на пода нещо, полузаровено в лепкавата кал…
— Това да не е череп? — попита Мичъл, като забеляза безцветния обект.
— Стой там и не мърдай — заповяда Нина. Тя внимателно прекоси стаята, като се опитваше да не размърдва много кишата под краката си. Обектът наистина се оказа череп, покрит със сажди и само няколко късчета почерняла плът, изгнила с времето. От калта край него стърчаха други кости.
Включително ръка, която стискаше нещо. Парче дърво.
Тя се обърна към Мичъл.
— Знам какъв е гневът на Мерлин. И той е гениален по един садистичен начин.
Мичъл огледа камерата.
— В безопасност ли сме?
— Би трябвало. Но ако бяхме дошли тук преди два века, досега да сме мъртви. — Тя вдигна фенерчето. — Тази цялата стая е един голям капан. С изключение на електрическото фенерче всякакъв друг вид осветление ще изчезне при плуването, нали?
— Така мисля.
— Тогава да речем, че си достатъчно умен, за да си подсигуриш допълнителна факла, която си запазил суха. Какво ще направиш веднага, щом излезеш от водата?
— Ще я запаля… — отвърна Мичъл, който веднага се досети.
— Точно така. Ще я запалиш и ще получиш огън. В стая, пълна с метан. Буум! — Тя разпери ръце, имитирайки експлозия. — Последното нещо, което виждали, преди да бъдат опечени живи, е лицето на Мерлин, точно както пише на плочата при входа.
— Тези хитреци, монасите — каза Мичъл почти с възхищение. Той се приближи до вратата и посочи към основата на едната от каменните колони, които я ограждаха. В нея беше издълбана пролука, от която стърчеше дървен клин. Нина провери другата колона и откри същото нещо. — Да ги дръпнем ли?
— Чакай малко. Нека първо да проверим дали случайно Мерлин няма някой помощник на гнева му. — Тя опипа клиновете, за да провери дали не са минирани с кремъци. — Добре, нека да опитаме.
Мичъл хвана първия клин и дръпна. За няколко секунди не се случи нищо, след което мокрото дърво внезапно се измъкна. Вратата леко хлътна от неговата страна. Нина си пое дълбоко дъх, пожела си да не го беше правила, и силно дръпна втория клин. Отне й малко повече време, но най-накрая го измъкна.
Вратата падна на пода, разплисквайки на всички страни кал и мръсна вода. Те отскочиха встрани, когато заля краката им.
Разнесе се силен тропот.
— Мамка му! — извика Мичъл. — Сега ще се взриви!
— Не, почакай! — Нина насочи фенерчето към дупката, през която бяха влезли. — Оттича се! — Пенейки се и бълбукайки, водата наистина изчезваше пред очите им. През току-що отворената врата нахлу въздух. Миризмата на блатен газ вече не беше толкова силна. — Газът също се разнася. Сигурно са решили, че щом си успял да стигнеш до тук, няма да е зле да улеснят пътя ти за навън.
Мичъл погледна подозрително през вратата.
— Значи до гробницата се стига от тук? До Екскалибур се стига от тук?
— Скоро ще разберем. — Нина извади фотоапарата си, за да снима каменния Мерлин.
— Хей, хей! — извика Мичъл. — Проблясък, искрица, забрави ли?
— Фотоапаратът ми е водонепроницаем, така че светкавицата също трябва да е запечатана. Всичко ще бъде наред. — Тя натисна бутона, за да му докаже, че е права, въпреки че за миг почувства безпокойство.
— Чакай… О, боже! — Мичъл примигна при проблясъка на светкавицата, но камерата не избухна в пламъци. — Добре, съгласна ли си повече да не правиш така? Според мен това си беше глупав риск.
— О, не започвай и ти, моля те — каза Нина, прескочи падналата врата и влезе в прохода зад нея. — И ти си същият като Еди!
Чакащата при входа разтревожена Клоуи се огледа и забеляза една група, която се приближаваше бързо към нейните заграждения. Нещо във външния им вид — облеклото им, прическата, дори цветът на кожата, — веднага й подсказа, че са чужденци. Източноевропейци, може би? Руснаци?