Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества) [bg]

Този принцип може да бъде приложен и в ред други житейски сфери, за да ни помогне да опознаем още по-задълбочено случващото се. Общо взето, ние сме склонни да търсим лесни и еднозначни обяснения на успеха. Но ако подходим по същество, може би най-важната предпоставка за успеха е тази — да избягваш многобройните и най-различни причини за евентуалния неуспех. Принципът на Ана Каренина може да обясни и една особеност на доместикацията, която е имала много тежки последици в човешката история, а именно, че много наглед подходящи едри бозайници (например зебрата и американската дива свиня пекари) така и не са били одомашнени, а успешното одомашняване на бозайници е било проведено почти изцяло в Евразия. И тъй като в предишните две глави обсъдихме въпроса защо толкова много подходящи диви растения никога не са били култивирани, сега ще се заемем с аналогичния въпрос за домашните бозайници. И предишният въпрос — „ябълки или индианци“ — сега ще прозвучи така: „Зебри или африканци?“

В Глава IV си припомнихме многобройните начини, по които одомашнените бозайници са изиграли решаваща роля в онези човешки общества, които са разполагали с тях. Преди всичко те са предлагали на стопаните си месо, различни млечни продукти (и торове), транспорт, вълна и кожи, били са неотменна част от техния военен и агрономически арсенал, но също така и вируси, убиващи хората, които дотогава не са имали контакти с тях.

Разбира се, не бива да забравяме и по-малките домашни бозайници, птици и насекоми, които също са били изключително полезни за хората. Много птици са били одомашнени заради месото, яйцата и перушината им — кокошката в Китай, различни видове патици и гъски в различните части на Евразия, пуйката в Мезоамерика, токачката в Африка и мускусната патица в Южна Америка. В Евразия и Северна Америка са били опитомявани и вълци, за да се превърнат след време в днешните кучета, използвани като ловни спътници и стражи, а и просто като домашни любимци (в някои общества — и като хранителен ресурс). Гризачи и някои други малки бозайници също са били одомашнявани, най-вече за храна — заекът в Европа, морското свинче в Андите, един гигантски плъх в Западна Африка, а вероятно и още един гризач, известен като хутия, на Карибските острови. В Европа са опитомявали и порове, за да ловят зайци, а котките са били подложени на същата процедура в Северна Африка и Югозападна Азия, за да се справят с гризачите-вредители по реколтата. Между по-дребните бозайници, одомашнени в по-ново време — през XIX и XX в. — са лисицата, норката и чинчилата, отглеждани във ферми заради кожите им, и хамстерът, който пък се изявява най-вече като домашен любимец. Одомашнени са били дори и някои насекоми — на първо място европейската медоносна пчела и китайската копринена буба, чиито названия показват достатъчно ясно и функциите им.