Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Лунен ловец [bg]
Лунен ловец [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Лунен ловец [bg]

Электронная книга - «Лунен ловец [bg]». Краткое содержание книги:

Лунен ловец предлага пълноценни герои, много динамика, романтика, чувство за хумор, невероятна фантазия и свръхестествени приключения  в света на върколаците. Добре дошли в реалността на Сази - върколаците, подвластни на Луната. Те живеят в стройна организация, на големи общности с шефове и дори нещо като правителства. За да се предпазват от човешкото население и да оцеляват, прилагат всевъзможни тактики. Наемният убиец Тони обитава именно този свят. В света на човеците пък живее Сю. Тя е дълбоко нещастна, защото от години нейното семейство, особено майка й, жестоко я експлоатира и налага тотален контрол. Положението се влошава още повече, когато тя печели 200 милиона долара от тотото. Доведена до пълно отчаяние, Сю решава да сложи край на живота си, но няма сили да се самоубие и иска да си наеме убиец. Така се среща с Тони. Необяснимата връзка между Тони и Сю е много силна, в дадени моменти дори четат мислите си. Най-големият грях във върколашкото общество обаче е да се чифтосаш с човек, а Тони го прави и последствията са неизбежни…
1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 139
Перейти на страницу:

— Наред ли е всичко? — запита Кармине.

— Да. Момичетата са си у дома, живи и здрави.

— Платиха ли ти? — попитах го. — Или Кармине ти дължи пари?

— Не — махна той небрежно. — Платиха си. Направих им отстъпка. Децата са приятни.

— Колко им взе? — в гласа на Кармине прозвуча острота. Не бях сигурен защо. Чувствата бяха смесени.

Майк сви рамене.

— Пет стотарки. Както споменах, Синди и Майк са наистина добре възпитани. Добри деца. Просто се нуждаят от твърда ръка. Жалко, че родителите им са такива. Малкият Майк — така му виках, проявява голям интерес към стрелбата. Но родителите няма да му позволят — поклати глава. — Жалко, че ще се загуби истински талант.

Разсмях се под носа си само като си го представих. Бекки и мъжленцето й едва ли бяха планирали да се лишат от пет стотачки за бавачка.

— Взел си им петстотин? Тогава за какво ти плащам две хиляди и петстотин?

Изпреварих отговора на Майк. Разбирах, че няма да каже истината пред шефа си. Щеше да измисли нещо, което да задоволи Кармине, но нямаше да бъде истина.

— Караш го да ходи там, където не му харесва, Кармине. Знаеш по-добре от мен, че това струва повече.

Кармине се взря в Майк. Миришеше на подозрение и лек гняв.

— Не обичаш да излизаш с момичетата?

Майк сви рамене. Не беше болка за умиране.

— Няма значение. Правя това, което ми наредиш.

— Харесва ли ти? — попита той бавно, малко заплашително.

Майк никога не лъже Кармине. Но и никой друг не се осмелява.

— Честно ли? Предпочитам да съм си у дома при Мари и децата. Но момичетата излизат само веднъж месечно. Ще го правя. Не е кой знае какво.

Кармине кимна доволно. Майк се обърна към мен. Беше се сгорещил.

— Приятелката ти е страхотна, Тони. Струва си. Става за семейство.

Кармине го прекъсна:

— С Тони можете да си говорите, като свършиш с отчета. — Той не отстъпва пред никого.

После се обърна към Джери. Мирисът му внезапно се промени — стана по-агресивно, по-наситено мускусен.

— Къде ходиха момичетата? — попита го той.

Джери настани високата си фигура на освободения от Айра стол. Дори и седнал, стърчи с една глава над останалите. Те с Майк са едри мъже, ала Майк е по-широк в раменете, а Джери е строен, но това заблуждава. В действителност е по-гадният от двамата. Джери приближи свития си юмрук към устата си и се закашля. Лош навик от годините пушене.

Той мирише на болест. Има му нещо, но отказва да се прегледа. Миризмата е наситена и натрапчива. Не мирише на смърт като Лео, но е много близо.

Джери овладя кашлицата си и отвърна:

— Ходихме на обичайните места. Първо при Карлин за вечеря. После в „Синьо кадифе“ и най-накрая — на танци в „Маргарита“.

Кармине придоби изражение, което не успях да определя. Замириса на очакване и похот.

— Случи ли се нещо интересно?

Джери се захили и оголи ред неравни пожълтели зъби.

— Да. Линда си падна по новата стриптийзьорка.

Лицето на Кармине светна в усмивка, изпълнена с триумф и желание. Силно замириса на секс.

— Коя по-точно?

— Дребната с червената коса в „Синьо кадифе“.

Кармине сви юмрук и рязко се блъсна по гърдите с вид на победител.

— Да! Надявах се да я види. Изгарям от нетърпение да оправя малкото парче още откакто го наех.

Поклатих глава с усмивка. Кармине и Линда са странна двойка. Бяха се разбрали, че не се счита за изневяра, ако спят с един и същи човек.

— Тя отвърна ли на Линда?

Джери се усмихна малко зловещо. Трябваше повторно да го погледна. Сега наистина замириса като Лео. Лоша работа.

— Ти как мислиш?

Докато Кармине се наслаждаваше на победата си, аз се възползвах от случая да попитам:

— Как се разбира Сю с останалите момичета?

Джери се извърна към мен. Лют мексикански пипер опари носа ми. Нищо чудно. Ала думите му бяха учтиви. Това е добре.

— Отначало много се притесняваше, но Линда успя да я извади от черупката й. До края на вечерта и двете бяха в стихията си. Само Керъл си кротуваше.

Луи долови името на Керъл и се извърна над питието си.

1 ... 83 84 85 86 87 88 89 90 91 ... 139
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)