Ако има кръв [bg]

11

Само че повечето хора биха казали, че не е той, и Холи го знае.

Биха казали: „Да, има прилика, както има прилика между господин Бел и внука му или между Джон Ленън и сина му Джулиан, или между мен и леля Елизабет“. Биха казали: „Обзалагам се, че това е дядото на Чет Ондовски. Боже, крушата не пада далеч от дървото, нали?“

Но Холи, също като стареца в инвалидната количка, знае че е той.

Мъжът със старомодния микрофон с логото на WLPT има по-пълно лице от Ондовски, а бръчките подсказват, че е с десет, може би дори двайсет години по-възрастен. Късо подстриганата му коса е прошарена и започва по-високо на челото, отколкото тази на Ондовски. Има зачатъци на двойна брадичка, каквито Ондовски няма.

Зад него пожарникари щъкат напред-назад през черния от сажди сняг, събират колети и куфари, докато други пръскат с маркучи останките на самолета и двете горящи къщи зад тях. Тромава стара линейка потегля с мигащи лампи.

— Аз съм Пол Фрийман и се намирам в Бруклин на мястото най-тежката самолетна катастрофа в американската история — казва репортерът, като издиша облаче пара с всяка дума.

— Всички на борда на самолета на „Юнайтед Еърлайнс“ са загинали с изключение на един. — Той посочва към отдалечаващата се линейка. — Момчето, чиято личност все още не е установена, се намира в тази линейка. То е… — Журналистът, който се представя за Пол Фрийман, замълчава драматично.

— Момчето, което падна от небето! Изхвърчало е от задната част на самолета, цялото в пламъци, и е паднало в пряспа. Ужасени очевидци го оваляли в снега и го угасили, но аз видях как го качват в линейката и мога да съобщя, че нараняванията му изглеждат тежки. Дрехите му са почти изцяло изгорели или разтопени върху кожата.

— Спри тук — нарежда старецът. Внукът му спира видеото. Дан се обръща към Холи. Сините му старчески очи все още пламтят. — Виждаш ли, Холи? Чуваш ли? Сигурен съм, че на зрителите им е изглеждал ужасен от случилото се, мислели са, че си върши работата добре при изключително трудни обстоятелства, но…

— Не е ужасен — казва Холи. Мисли си за първия репортаж на Ондовски от училище „Макриди“. Сега го вижда по-ясно.

— Въодушевен е.

— Да — кимва Дан. — Точно така. Разбираш ме. Много добре.

— Слава богу, че някой те разбира — вмята Брад.

— Момчето се казвало Стивън Балц — продължава Дан, — а този Пол Фрийман е видял обгореното дете и може би е чул писъците му от болка — защото свидетели твърдят, че момчето е било в съзнание, поне в началото. Знаеш ли какво си мисля? До какво заключение стигнах? Мисля, че се е хранел.

— Естествено — казва Холи. Устните ѝ са изтръпнали. — Хранел се е с болката на момчето и с ужаса на очевидците. Със смъртта.

— Да. Приготви следващия клип, Брад. — Дан се обляга назад уморено. Холи не се интересува. Трябва да научи и останалото. Трябва да научи всичко. Обхванала я е старата треска.