Ако има кръв [bg]

Той насочва количката си към нея с хрипливо от усилия дишане, но когато внукът пристъпва напред, за да му помогне, Бел му махва да спре. Протяга ръка, която артритът е превърнал в скулптура от чепато дърво. Холи я стисва внимателно.

— Обядвали ли сте? — пита Брад Бел.

— Да — отговаря Холи. Набързо излапан сандвич с пилешка салата по време на краткото пътуване от хотела до този изискан квартал.

— Желаете ли чай или кафе? О, имаме и кифлички от „Двете дебели котки“. Превъзходни са.

— Бих изпила чаша чай с удоволствие. Без кофеин, ако имате. И с радост бих опитала кифличките.

— Аз искам чай и кифлички с пълнеж — казва старецът. — Ябълков или боровинков, няма значение. А чаят да е от истинския.

— Веднага — отвръща Брад и ги оставя насаме.

Дан Бел веднага се привежда напред, вперил очи в Холи, и казва с тих заговорнически тон:

— Брад е абсолютен гей, да знаете.

— О! — Не ѝ хрумва какво друго да каже освен: „И аз така си помислих“, но това би било невъзпитано.

— Абсолютен гей е, но е гениален. Помага ми с проучванията. Колкото и да съм сигурен — а съм напълно сигурен, — Брад намери доказателства. — Размахва пръст и отмерва всяка сричка: — Не-о-спо-ри-ми!

Холи кима и сяда на кресло с висока облегалка със събрани колене и дамската чантичка в скута. Започва да си мисли, че Бел наистина е в клопката на невротична фантазия и че е попаднала в задънена улица. Това не я дразни, нито я отчайва; напротив, залива я с облекчение. Защото ако той е превъртял, същото вероятно важи и за нея.

— Разкажете ми за вашето същество — подканва я Дан и се привежда още по-напред. — В статията си доктор Мортън твърди, че го наричате Другия. — Ясните му уморени очи продължават да се взират в нея. Напомня ѝ за анимационен лешояд, кацнал на дърво.

Въпреки че преди на Холи ѝ е било трудно да откаже, ако поискат нещо от нея — почти невъзможно, — сега поклаща глава.

Той се обляга назад, разочарован.

— Не?

— Вече знаете почти цялата история от статията на доктор Мортън в списание „Психиатрия“ и от видеоклиповете, които вероятно сте гледали в интернет. Дойдох, за да чуя вашата история. Наричате Ондовски създание. Искам да разбера защо сте толкова сигурен, че е Друг.

— Друг е подходящо название за него. Много подходящо. — Бел намества канюлата, която се е изкривила. — Чудесно название. Ще ви разкажа, докато пием чай и похапваме кифлички. Да се качим в работната стая на Брад. Там ще ви разкажа. И ще ви убедя. О, да.

— Брад…

— Брад знае всичко. — Дан размахва разкривената си съсухрена ръка пренебрежително. — Добро момче е той, нищо че е гей. — Холи има време да си помисли, че когато си на деветдесет, дори мъже с двайсет години по-възрастни от Брад Бел сигурно ти се струват момчета. — И е умен. Не е нужно да ми разказвате историята си, ако не желаете — въпреки че ми е интересно да чуя някои подробности, — но преди да ви кажа какво знам аз, настоявам да ми кажете какво ви накара да заподозрете Ондовски.