Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 165
Перейти на страницу:

— Кога се зае да издириш тези кадри? Как разбра за този случай?

— За пръв път гледах този репортаж в деня на катастрофата в предаването на Хънтли и Бринкли. — Дан се усмихва, когато забелязва озадаченото ѝ изражение. — Твърде млада си, за да помниш Чет Хънтли и Дейвид Бринкли. Сега предаването се казва „Вечерните новини на Ен Би Си“.

Брад казва:

— Ако някой независим телевизионен канал пристигне на мястото на значимо събитие пръв и заснеме добри кадри, продава репортажа на някоя от големите телевизионни мрежи. Явно така е станало и в този случай и затова дядо е успял да го гледа.

— Фрийман е пристигнал пръв — казва замислено Холи. — И твърдиш, че… Според теб Фрийман е предизвикал самолетната катастрофа, така ли?

Дан Бел поклаща глава толкова енергично, че фината му като паяжина коса се разхвърчава.

— Не, просто е извадил късмет. Или е заложил на печеливша карта. Защото в големите градове непрекъснато се случват трагедии, нали? Там има много възможности за подобно същество да се нахрани. А и кой знае, създания като него може да усещат, че наближава голяма трагедия. Може да е като комар — да надушва кръв от километри. Откъде да знаем, след като нямаме дори представа що за същество е той? Пускай следващия, Брад.

Брад пуска клипа и мъжът, който се появява на екрана, отново е Ондовски… само че малко по-различен. По-слаб. По-млад от „Пол Фрийман“, както и от онзи Ондовски, който се е включил от сцената на атентата пред училище „Макриди“. Но е той. Лицето е различно, но и същото. Върху микрофона, който държи, са изписани буквите KTVT. До него стоят три жени. Едната носи значка с лика на Кенеди. Друга държи плакат, смачкан и някак си окаян, на който пише: С КЕНЕДИ ДОКРАЙ ПРЕЗ ’64!

— Аз съм Дейв Ван Пелт и се намирам пред Тексаското училищно книгохранилище на площад „Дийли“, където…

— Стоп — казва Дан и Брад спира кадъра. Дан се обръща към Холи. — Пак е той, нали?

— Да. Не знам дали някой друг би го забелязал, не съм сигурна защо и ти си го забелязал толкова дълго след репортажа за катастрофата, но е той. Баща ми някога ми каза нещо за колите. Каза, че компании — като „Форд“, „Шевролет“, „Крайслер“ — предлагат множество различни модели и ги променят година след година, но всички са изработени по шаблон. Той… Ондовски… — Но не намира думи и само успява да посочи черно-бялото изображение на екрана. Ръката ѝ трепери.

— Да — промълвява Дан. — Много добре го каза. Той е различни модели, направени по един шаблон. Само че има поне два шаблона, може би повече.

— Какво имаш предвид?

— И дотам ще стигна. — Гласът му звучи още по-дрезгаво и той пийва чай, за да си смаже гърлото. — Попаднах на този репортаж случайно, само защото редовно гледах Хънтли и Бринкли. Но след като застреляха Кенеди всички започнаха да гледат Уолтър Кронкайт, включително и аз. Защото Си Би Ес отразяваха най-мащабно случая. Кенеди беше застрелян в петък. Този репортаж беше излъчен във вечерните новини на Си Би Ес на следващия ден, в събота. Новинарите наричат такива материали „допълнителни“. Пускай, Брад. Но от началото.

Младият журналист с грозното карирано сако започва отначало:

— Аз съм Дейв Ван Пелт и се намирам пред Тексаското училищно книгохранилище на площад „Дийли“, където Джон Ф. Кенеди, трийсет и петият президент на САЩ, беше прострелян смъртоносно вчера. При мен са Грета Дайсън, Моника Келог и Хуанита Алварес, поддръжници на Кенеди, които са стояли точно тук, на това място, когато изстрелите са били произведени. Дами, бихте ли ми казали какво видяхте? Госпожице Дайсън?

— Изстрели… кръв… от тила му се стичаше кръв, горкичкият… — Грета Дайсън плаче толкова силно, че Холи едва ѝ разбира, което вероятно е целта. „Зрителите вкъщи сигурно плачат заедно с нея в същия този момент и си мислят, че нейната скръб изразява тяхната скръб. И скръбта на цял един народ. Само репортерът…“

— Той се наслаждава — казва тя. — Само се преструва на разстроен, при това не много добре.

— Точно така — съгласява се Дан. — Щом погледнеш кадрите от този ъгъл, няма как да не го забележиш. Виж другите две жени. Те също плачат. Много хора плакаха онази събота. И през следващите седмици. Права си. Той се наслаждава.

— Мислиш ли, че е знаел какво ще стане? Надушил ли е кръвта като комар?

— Не знам — отговаря Дан. — Не знам.

— Знаем обаче, че е постъпил на работа в KTVT същото лято — казва Брад. — Не успях да намеря почти никаква информация за него, но открих това в историческа справка за телевизионния канал в интернет. А през пролетта на 1964-та вече бил напуснал.

1 ... 87 88 89 90 91 92 93 94 95 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)