Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 165
Перейти на страницу:

— Остави подноса, Брад, преди да разлееш всичко.

Масата, към която Дан посочва с едната си скована от артрит ръка, е отрупана с компютърни списания (част от тях са броеве на „Аудиофил“, за което Холи никога не е чувала), флашпамети, външни харддискове и кабели. Холи се заема да освободи място.

— О, просто остави тези глупости на пода — казва Дан. Холи поглежда Брад, който кимва за извинение и признава:

— Малко съм разхвърлян.

След като подносът е оставен на сигурно място, Брад слага кифлички в три чинии. Изглеждат много вкусни, но Холи вече не знае дали е гладна. Започва да се чувства като на гости на Алиса и Шапкаря. Дан Бел пийва чай, млясва, после прави гримаса и поставя ръка върху ризата си отляво. Брад веднага се спуска към него.

— Тук ли са ти хапчетата, дядо?

— Да, да — отвръща Дан и потупва страничния джоб на количката. — Добре съм, стига си ме обикалял. Просто се вълнувам, че имаме гостенка. Гостенка, която знае. Мисля, че е полезно за мен.

— Не съм сигурен за това, дядо — казва Брад. — Май е по-добре да изпиеш едно хапче.

— Добре съм, нали ти казах.

— Господин Бел…

— Дан — казва старецът и отново размахва пръст, който е гротескно разкривен от артрита, но въпреки това назидателен. — Аз съм Дан, той е Брад, ти си Холи. Събрали сме се приятели. — Отново се разсмива. Този път се задъхва.

— Не бива да се вълнуваш толкова — смъмря го Брад. — Освен ако не искаш пак да ходим в болницата.

— Добре, шефе — отвръща Дан. Притиска шепа към клюнестия си нос и вдишва няколко глътки кислород. — Сега ми подай една кифличка. Трябват ни и салфетки.

Но салфетки няма.

— Ще донеса хартиени кърпи от банята — казва Брад и излиза.

Дан се обръща към Холи.

— Много е разсеян. Много. Докъде бях стигнал? Всъщност има ли значение?

„Има ли значение, наистина?“, пита се тя.

— Разказвах ти, че с баща ми трябваше да работим за прехраната си. Видя ли портретите на долния етаж?

— Да. Ти си ги рисувал, предполагам.

— Да, всичките са мои. — Той вдига разкривените си ръце. — Преди да ме сполети това.

— Много са добри — казва Холи.

— Не са зле, само че онези в коридора не са най-хубавите. Тях ги рисувах по работа. Брад ги окачи. Настояваше. През петдесетте и шейсетте илюстрирах корици на книги за издателства като „Голд Медал“ и „Монарх“. Те бяха много по-добри. Криминалета предимно — полуголи мацки с пушещи автоматични пистолети. С тях си докарвах малко допълнителни пари. Каква ирония, като си помислиш за редовната ми работа. Работех в полицейския участък в Портланд. Пенсионирах се на шейсет и осем. Изкарах четирийсетте си години, че и четири отгоре.

„Не просто художник, а отново полицай — мисли си Холи.

— Първо Бил, после Пийт, след това Ралф, а сега той“. Отново ѝ хрумва, че някаква сила, невидима, но могъща, я въвлича в този случай с настойчива последователност и паралели.

— Дядо ми беше капиталист и фабрикант, но след него всички сме от работническата класа. Татко беше полицай и аз последвах примера му. Както синът ми последва моя. Говоря за бащата на Брад. Той загина при катастрофа, докато преследваше мъж, вероятно пиян, откраднал кола. Мъжът оживя. Може и до днес да е жив, не знам.

— Много съжалявам — казва Холи.

Дан не обръща внимание на опита ѝ да изкаже съболезнования.

— Дори майката на Брад беше в семейния бизнес. Е, в известен смисъл. Тя беше съдебен стенограф. Когато почина, аз приютих момчето. Не ми дреме дали е гей, в полицейския участък също не ги е грижа. Само че той работи почасово. За него е по-скоро хоби. Занимава се най-вече с… това. — И махва със съсухрената си ръка към компютърната апаратура.

— Звукорежисьор на видеоигри съм — обажда се тихо Брад.

— Създавам музиката, ефектите, миксирам ги. — Върнал се е с цял топ хартиени кърпи. Холи взима две и ги разгъва в скута си.

Дан продължава, потънал в спомени:

— След като дните ми в патрулката приключиха — така и не се издигнах до детектив, не съм и искал, — работех предимно като диспечер. Някои ченгета не обичат да седят на бюро, но на мен не ми пречеше, защото имах и други задължения, с които продължих да се занимавам дълго след пенсионирането си. Може да се каже, че това е едната страна на медала. Онова, което прави Брад, когато го повикат, е другата страна. Двамата заедно, прощавай за грубия израз, Холи, заковахме този лайнар. Вдигнали сме му мерника от години.

1 ... 84 85 86 87 88 89 90 91 92 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)