Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Ужасы » Ако има кръв [bg]
Ако има кръв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ако има кръв [bg]

Электронная книга - «Ако има кръв [bg]». Краткое содержание книги:

Телевизионните журналисти имат израз за новинарските репортажи: „Ако има кръв, пускаме го пръв“. А бомбеният атентат в прогимназия „Албърт Макриди“ несъмнено ще оглави всички новинарски емисии. Холи Гибни от детективска агенция „Търси се“ работи по различни случаи − и върху собственото си самочувствие, − когато вижда репортажа по телевизията. По-късно осъзнава, че има нещо странно в репортера, озовал се пръв на мястото на събитието. Така започва „Ако има кръв“, отделен разказ, чието действие се развива след събитията в бестселъра „Другият“. Той проследява неповторимата Холи Гибни при първото ѝ самостоятелно разследване и е смразяващата новела, дала заглавието на новия великолепен сборник на Стивън Кинг. Компания му правят още три чудесни истории на този невероятно разнообразен автор − „Телефонът на господин Хариган“, „Животът на Чък“ и „Плъх“. И четирите новели представят нагледно майсторството на Кинг като разказвач, умеещ да съчетава хумор, ужас и спиращ дъха съспенс. Изключително любопитната „Бележка на автора“ разкрива как се е зародила идеята за всяка от историите и ни позволява да надзърнем в безграничното въображение на писателя. Читателите обожават романите на Стивън Кинг, но разказите му са една друга мрачна наслада. Тези новели показват не само диапазона на Кинг като писател, но засягат и някои неизменни за автора теми. Сред тях е темата за злото и то присъства осезаемо в „Ако има кръв“, където един от героите го описва като „голяма птица, проскубана и стоманеносива“. Съществува и противоположна на злото сила, която в произведенията на Кинг често приема формата на приятелство. В този сборник Холи си припомня, че приятелството не само прави живота ти по-хубав, но може и да го спаси. Кинг също така ни напомня, че дребните удоволствия в живота са още по-прекрасни, тъй като са мимолетни: да се порадваш на синьото небе след поредица от мрачни дни; насладата от танц или съдбовна среща. В тези моменти умението на Кинг да описва усещането за чиста радост и наслада, си съперничи със способността му да ни плаши до смърт. Стивън Кинг е автор на повече от шейсет книги, всички превърнали се в международни бестселъри. Сред последните му романи са „Институтът“, „Другият“, „Спящите красавици“ (в съавторство със сина му Оуен Кинг). Носител е на наградата за принос към американската литература PEN за 2018 г. и на Националния медал за принос към изкуствата за 2014 г. Живее в Бангор, Мейн, със съпругата си, писателката Табита Кинг. „Ако има кръв“ съдържа четири нови увлекателни истории, които отново доказват, че Кинг е майстор на новелата. Средно дългият разказ особено подхожда на дарбата му. В резултат имаме истории, които са изненадващо задълбочени емоционално, но въпреки това се четат на един дъх… Сборник, пълен с изумителни, понякога обезпокоителни удоволствия.
1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 165
Перейти на страницу:

— По памет ли ги нарисува? — пита Холи.

— Да. — Дан отново не се хвали, а просто излага факт. — Първите три нарисувах малко след като видях Ейвъри. През лятото на 67-а. Направих и копия, но това са оригиналите.

Брад казва:

— Не забравяй за кое време говорим, Холи. Дядо е видял тези мъже по телевизията преди да се появят видеото, телевизорът с функция за запис и интернет. Подобни репортажи се излъчвали по веднъж. Налагало се е да разчита на паметта си.

— А останалите? — Тя разгъва другите три рисунки като ветрило от карти. Лица с различна коса, различни очи и усти, различни бръчки, на различна възраст. Все различни модели от същия шаблон. Всичките Ондовски. Вижда го, защото е видяла слона. Фактът, че Дан Бел го е забелязал толкова отдавна, е удивителен. Той е истински гений.

Старецът посочва рисунките в ръката ѝ една по една.

— Това е Реджиналд Холдър. Той се включи от Уестфийлд, Ню Джърси, след като Джон Лист уби цялото си семейство. Интервюира разплакани приятели и съседи. Следващият е Хари Вейл, който предаваше от Калифорнийския университет, когато чистачът Едуард Алауей застреля шестима души. Вейл се беше озовал на местопрестъплението още преди кръвта да изсъхне и интервюираше оцелелите. Последният, не се сещам за името…

— Фред Либерманенбах — казва Брад. — Кореспондент на канал WKS в Чикаго. Отразил натравянето с тиленол през 1982 година. Седем умрели. Разговарял със скърбящите роднини. Имам видеозаписи от всички тези случаи, ако искаш да ги видиш.

— Брад има много записи, открихме седемнайсет различни версии на твоя Чет Ондовски — казва Дан.

— Седемнайсет ли? — Холи е изумена.

— Това са само тези, за които знаем. Няма нужда да ги гледаме всичките. Събери първите три рисунки и ги вдигни пред екрана на телевизора, Холи. Не е прожектор, но ще свърши работа.

Тя ги вдига пред синия екран, макар да знае какво ще види.

Едно лице.

Лицето на Ондовски. Същество като Другия.

12

Докато слизат на долния етаж, Дан Бел не седи на механизирания стол, а по-скоро се е излегнал. Вече не е просто уморен, а изцеден. Холи не иска да го изтощава още повече, но се налага.

Дан Бел също е наясно, че не са приключили. Моли Брад да му донесе малко уиски.

— Дядо, докторът каза…

— Майната му на доктора и неговите превземки — срязва го Дан. — Малко уиски ще ме ободри. Ще довършим, ти ще покажеш на Холи последното… нещо… и после ще полегна. Тази нощ спах непробудно и се обзалагам, че и довечера ще е същото. Такова бреме ми падна от плещите.

„Но сега това бреме се прехвърли върху моите плещи — мисли си Холи. — Иска ми се Ралф да беше тук. Още повече ми се иска Бил да беше тук“.

Брад донася на дядо си уиски, едва покриващо дъното на малка чашка с картинки на семейство Флинтстоун. Дан я поглежда кисело, но я приема без възражения. От страничния джоб на инвалидната количка изважда аптекарско шишенце с лесно отвъртаща се капачка, подходяща за старци. Изтръсква едно хапче, а пет други се пръсват на земята.

— Да му се не види. Вдигни ги, Брад.

— Аз ще ги събера — казва Холи и ги събира. Дан междувременно лапва хапчето и го преглъща с уискито.

— Това никак не е полезно, дядо — укорява го Брад.

— На погребението ми никой няма да каже, че съм умрял млад и красив — отвръща Дан. Бузите му са възвърнали малко от цвета си и той отново седи изправен на стола. — Холи, имам около двайсет минути преди действието на тези няколко капки уиски да премине. Най-много половин час. Знам, че имаш още въпроси, а аз трябва да ти покажа още нещо, но да опитаме да действаме бързичко.

— Джоел Либерман — казва тя. — Психиатърът, при който си започнал да ходиш в Бостън през 2018-а.

— Какво имаш предвид?

— Не си тръгнал на терапия, защото си се боял, че си луд, нали?

— Не, разбира се. Отидох по същите причини, поради които ти вероятно си отишла при Карл Мортън с книгите му и лекциите за хора с необичайни неврози. Отидох, за да разкажа всичко, което знам, на човек, на когото му плащат, за да слуша. И да открия някой друг, който има причини да вярва в невероятното. Търсех теб, Холи. Също както ти си търсила мен.

„Да. Вярно е. Въпреки това — мисли си тя — е цяло чудо, че се намерихме. Или съдба. Или божествена намеса“.

— Въпреки че Мортън е променил всички имена и места в статията си, Брад лесно те издири. Съществото, което се нарича Ондовски, не е правило репортажи от пещерата в Тексас, между другото. С Брад прегледахме всички записи от новинарските емисии.

1 ... 89 90 91 92 93 94 95 96 97 ... 165
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)