Господари на войната [bg]

— Браво, Абдул! — изкрещя Хектор. — От теб ще излезе страхотен войник! — Избухна в смях. — Когато ти се наложи да стреляш, трябва да застанеш точно така!

Дани все още тичаше, когато момчето с гранатомета се обърна кръгом. Изглеждаше смутено. Очевидно разбираше, че двамата британци му се подиграват, но не знаеше защо. Бледото му лице почервеня. Беше готово да се разплаче. Другото момче също беше смутено.

Дани заобиколи Хектор, избута Скинър настрани, стигна до момчето и свали гранатомета от рамото му. Двете момчета явно нямаха представа какво става. Изтичаха до единия ъгъл на двора, а Дани се обърна към двамата мъже и изкрещя:

— Какво, по дяволите, мислите, че правите?

— Провеждаме обучение — отвърна с равен глас Скинър. Очите му бяха безизразни. — А ти бъди добро момче и се върни при бебето, за което трябва да се грижиш.

— Защо ръката на момчето беше върху гранатата? — Дани се обърна към Хектор. — А ти защо разположи другото момче зад гранатомета?

— Не се впрягай, приятел — отвърна Хектор. — Просто се забавляваме.

— Момчетата не знаят, че се забавлявате. Давате ли си сметка какво ще стане, ако следват инструкциите ви в бойни условия?

Скинър пристъпи към Дани.

— Ще имаме едно арабче без ръка и едно без лице. На кого му пука?

— Това ти прави удоволствие, нали, Скинър? Да убиваш деца?

— Смъртта си е смърт. Казах ти го в един друг разговор.

Дани се приближи към Скинър. Лицата им бяха на разстояние не повече от една длан.

— Ако направиш това още веднъж, ще ти дам възможност да разбереш какво е смъртта.

Скинър не трепна.

— Постарай се да го направиш от първия път, защото няма да получиш втори шанс.

— Няма да ми е нужен втори шанс, приятел.

Дани обърна гръб на Скинър и Хектор и се приближи до двете момчета. Едното продължаваше да стиска гранатомета. Дани му посочи с глава към оръжието. Момчето му го подаде.

— Не бива да заставаш зад него. — Момчетата го погледнаха неразбиращо. Дани вдигна гранатомета, разположи едното от момчетата зад него, размаха пръст и повтори бавно: — Не бива да заставаш зад него. — След като се увери, че децата са схванали думите му, сви пръстите си, а после ги разпери. — Той прави „бум-бум“. Много силно „бум-бум“. Разбираш ли?

Момчето повтори жеста му, усмихна се колебливо и изрече:

— Много силно „бум-бум“.

Дани също се усмихна.

В този момент земята се разтресе и въздухът сякаш се взриви.