Господари на войната [bg]

Асу доближи дланите си една до друга. Пистолетите на колана му се залюляха леко.

— Разбира се.

Кимна на двамата сирийски войници и те веднага се изнизаха тихо от стаята. Бъкингам също кимна на Дани, подражавайки на властния жест на Асу. Дани неохотно отстъпи назад по посока към вратата. Таф остана на мястото си. Дани го погледна въпросително, но той му намигна така, както правеше, когато Дани беше малък. Очевидно щеше да присъства на поверителния разговор. Бъкингам, изглежда, нямаше нищо против.

Дани излезе от стаята и затвори вратата след себе си. Двамата войници седяха във вестибюла и пушеха. Дани зае позиция до вратата, откъдето можеше да гледа през прозореца към двора. Децата бяха напуснали местата си край огъня и бяха застанали в редица. Скинър беше на няколко метра от тях и се държеше като някакъв шибан майор. „Тъпанар“, помисли си Дани. При други обстоятелства щеше да му смачка фасона.

Единият от войниците се изправи на крака. Дани стисна демонстративно автомата. Войникът хвърли цигарата си на пода, изгаси я с десния си крак и го изгледа свирепо. Дани също го изгледа свирепо.

Изминаха десет напрегнати секунди.

Другият войник също се изправи на крака. Дани издаде напред брадичката си. Войникът каза нещо на арабски и се усмихна подигравателно, а после отново седна, извади от жилетката си торбичка с тютюн и започна да свива цигара. Правеше се, че не забелязва Дани, който продължаваше да го гледа втренчено. Това напълно устройваше Дани. Двамата войници явно не предполагаха, че той възнамерява да подслушва. Не можеше да си обясни защо Таф остана в стаята. Напрягаше слух и проклинаше наум самонадеяността си, която го беше лишила от възможността да присъства на разговора между Бъкингам и Асу. Макар и трудно, успя да долови приглушения глас на Бъкингам.

Бъкингам звучеше така, сякаш изнасяше реч.

— Няма никакво съмнение, сър, че Сорген ще разбере, че бихте действали по-успешно, ако сте обединени.

— Сорген е глупак — сопна му се Асу.

— Сорген е политик до мозъка на костите си. Познавам го добре…

— Той ми е брат!

— Но не ви е приятел. Преди време двамата с него бяхме много близки. Сигурен съм, че ще мога да го убедя.

Настъпи мълчание. Дани чу стъпки и си представи как Асу крачи из стаята. В този момент с ъгълчето на окото си забеляза раздвижване на двора, където бяха останали само две от момчетата. Скинър им говореше нещо. Едното беше момчето с ампутираната ръка — внукът на Асу. То държеше дълъг около метър предмет с цилиндрична форма. Дани се вгледа по-внимателно в него. Не можеше да повярва на очите си. Беше се убедил, че Скинър е кучи син, но не предполагаше, че е способен да показва на едно дете как се борави с подобно оръжие, и то в затворено пространство.

Еид ал-Фитр е утре вечер — каза Бъкингам. Гласът му беше станал по-настойчив. — На този празник мюсюлманите демонстрират най-силно единството си. Сорген е набожен човек. Той ще приеме маслиненото клонче — най-малкото от уважение към паметта на баща си.