Господари на войната [bg]

Бъкингам шепнеше тихо:

— Боже мой… Боже мой…

— Размърдай се! — изкрещя му Дани.

Затичаха се по коридора. Входната врата беше на десет метра от тях и беше отворена, но в коридора не се виждаше почти нищо заради облака от прах, който нахлуваше през нея. Дани долови гласа на Асу, който крещеше сърдито. Докато минаваха покрай една от стаите, зърна в отсрещния й ъгъл Башеба и спря. До нея беше клекнал по-малкият й син. Момчето очевидно беше уплашено и се съпротивляваше на майка си, която се опитваше да го изведе навън. По-големият й син също беше в стаята. Момчето погледна умолително към Дани — очевидно двамата с майка му не бяха в състояние да се справят с брат му. Дани се поколеба — трябваше незабавно да изведе Бъкингам от сградата, но в същото време не можеше да обърне гръб на момчето. Кимна му и пристъпи в стаята.

В този миг върху сградата падна бомба.

Изтрещя като гръмотевица. Ударната вълна хвърли Дани на пода и около него се посипаха отломки. Очите му се напълниха с прах. Можеше да разчита единствено на слуха си — от това, което чуваше, разбра, че таванът на стаята се е срутил. Сви се на кълбо и си покри главата с ръце.

Когато шумът престана, вдигна глава. Пред него се стелеше пелена от прах. В далечния край на стаята, през дупката върху тавана, проникваше сноп слънчева светлина — явно външната стена на стаята на горния етаж беше паднала. Дани различи силуетите на Башеба и на по-малкия й син. Другото момче не беше с тях.

Дани се изправи на крака и излезе в коридора. Устата му беше пълна с прах и той кашляше и се задушаваше.

— Бягай оттук и се качвай в Ланд Роувъра! — изкрещя на Бъкингам и се върна обратно в стаята.

Когато стигна на два метра от жената и момчето, видя лицата им. Бяха мръсни, облени в сълзи, измъчени. Жената посочи към пода.

Там лежеше другият й син. Върху него беше паднало парче бетон с големина на футболна топка. Една от стърчащите от отломката ръждиви железни пръчки се беше забила в гърдите му. От раната струеше кръв и върху пода се беше образувала локва. Очите на момчето бяха широко отворени и изпълнени с ужас. Явно не му стигаше въздух, за да пищи, и единствено по лицето му личеше, че изпитва силна болка. В съзнанието на Дани изплува страховитият образ на Джак в реното. В очите на детето видя същата агония, както в неговите очи.

Агония, предхождаща смъртта.

Мислите на Дани бяха прекъснати от пронизителен писък. Башеба скубеше косата си от ужас, вперила поглед в окървавеното тяло на сина си. Смъкна се на колене в локвата от кръв. Отчаяният й вой беше по-смразяващ от трясъка на експлозията и последвалата злокобна тишина. Дани се огледа. Таф и Бъкингам бяха застанали на няколко метра от него. Бъкингам гледаше към раненото момче с непроницаемо лице.