Уморените коне ги убиват, нали? [bg]

— Мръсник, лъжец, негодник! — разфуча се тя, хвърли се срещу мен, замахна и събори кафеника от печката. Той падна на земята и се разля по линолеума, а тя спря газта и без да си дава сметка за сексуалния символ, който се криеше в това действие, угаси пламъка. Когато се обърна с лице към мен, устата й все още беше изкривена подигравателно, а очите й — присвити от злоба. — Ти да излизаш с разни мадами, а аз да седя тука и да умирам от притеснение, мръсник, фукльо, негодник… — Грабна от масата кутията с кафето и я запрати по мен, улучи ме по гърдите и целият се покрих с кафе. Сега вече скочих срещу нея, хванах я за раменете и от силата на сблъсъка тя отстъпи до страничната плоскост на мивката. Загуби равновесие. Политна върху нея, пеньоарът й се разтвори и гърдите й изскочиха навън. Хванах я за гърлото — двата ми палеца се събраха над адамовата й ябълка — и стиснах.

— Ходих на кино, чуваш ли, ходих на кино. — Тя се давеше и се отбраняваше, но аз бях заклещил краката й между моите, адамовата й ябълка все още беше затисната между палците ми и тя почти не можеше да мръдне. — Ходих на кино. Повтори го. Кажи ми, че съм бил на кино. — Поотпуснах малко натиска, за да може да говори.

— Ходил си на кино… — проговори тя.

— Това е вече друго. — Пуснах я и отстъпих назад; тя се изправи, събра полите на пеньоара си, вече без подигравателна усмивка, макар и все още със злост в очите; сега вече излязох…

Джинкс се показа от банята.

— Отсега нататък затваряй голямата си уста. Казал си на Холидей, че имам среща с оная мадама от снощи.

— Нищо подобно.

— Ами откъде тогава знае за кадилака?

— Аз й го казах, но нищо повече. Мандън измисли историята със срещата…

— Мандън ли? — изненадах се аз.

— Негова идея беше, не моя.

— Къде се срещнахте с Мандън?

— Тук. В квартирата.

— Какво правеше той тук?

— Тя го извика…

— Защо?

— Притесняваше се. Тревожеше се да не са те хванали…

— От това ще разбереш колко с глупава. Сега ченгетата няма да посмеят да ме пипнат.

— Да, но и Мандън се притесни. Отидохме да хапнем нещо към дванайсет часа и той каза, че ако не се появиш, преди да сме се върнали, ще тръгне да те търси. Но ти се появи…

— Естествено, че се появих. — Какво очаквахте, дявол да го вземе. — Само да си обърна гърба, и ви обзема паника. Знам какво правя, боже мой!

— Разбира се, че знаеш — каза той и излезе.

Пуснах крана за студената вода на мивката и в огледалото видях Холидей да влиза и да прави знак на Джинкс. Държеше сакото, което предната вечер бях опънал на облегалката на един стол във всекидневната, а тя го беше свалила и показваше нещо на Джинкс, без да си дава сметка, че пантомимата й се вижда в огледалото. Спрях крана и отидох при тях.