![Уморените коне ги убиват, нали? [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/0/7/9/umorenite-kone-gi-ubivat-nali-bg-download.jpg)
Уморените коне ги убиват, нали? [bg]
- Автор: Маккой Хорас
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-500-7
- Переводчик: София Василева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Уморените коне ги убиват, нали? [bg]». Краткое содержание книги:
В нашия свят на риалити телевизии и мимолетна слава този рязък, настойчив роман е по-уместен от всякога. Гардиън
— Добро утро… — поздравих приветливо.
— Добро утро… — отвърна тя, но поради приветливостта в гласа ми и колебанието ми, когато бях застанал пред кушетката, тя положи усилие тонът й да прозвучи неопределено, за да разбере дали жизнерадостта ми не е привидна и дали няма да се нахвърля върху нея.
— Как си? — попита ме тя със същия неопределен тон, готова за размяна на реплики.
— Отлично… — отговорих и се запитах защо е необходимо да се включвам в тази невротична игра, защо си губя времето, защо не пазя енергията си за по-важни неща, защо не я засегна там, където най-много ще я заболи, и после се изсмях вътрешно. Не се заблуждавах. Знаех защо. От перверзност. Dégénéré supérieur14, ето защо това беше обяснението. — Мисля да сваря кафе. Ти искаш ли?
По лицето й премина вълна на разочарование, която отнесе ехидната усмивка, тя отметна одеялото, стъпи на земята и скромно придърпа краищата на пеньоара, с който беше спала.
— Нека аз да го направя. Остави на мен.
— Мога да го приготвя. Нищо не ми струва… — Влязох в кухнята, а тя остана права, вторачена в мен и по челото й се появиха бръчици на нерешителност.
Налях вода в чайника и тъкмо насипвах кафето със стъклената лъжичка, когато я чух да влиза. Обърнах се — стоеше на прага, запалила нова цигара. Разпери ръце, изви гръбнак и се протегна лениво на всички страни. Попита ме:
— Добре ли спа?
— Спах чудесно — отговорих, поставих кафеника на печката и запалих газта. — Чудесно си починах… — добавих, докато регулирах пламъка.
— Не си ли понастинал? Не те ли понаболява гърлото?
— Мен?
— Да, теб.
— Не. — Поклатих глава. — Нямам никакви признаци на настинка, никакво възпалено гърло. Трябва ли да ми има нещо?
— Надявах се да ти се размине, изглежда съм затворила прозореца точно навреме. Към два часа задуха доста силен вятър. Страх ме беше да не настинеш.
— Права си, време ми е да настина. Не ми се е случвало от десет-дванайсет години…
— Много лесно можеш да настинеш. Лесно се настива, особено когато си изморен. Снощи ти беше много изморен. Не можеш да си представиш колко изморен беше.
— Мога да си представя. Не съм ви чул, когато сте се прибрали.
Тя се изсмя, но не високо.
— Ти не чу нищо и когато Джинкс дойде при теб в леглото. Не те интересуваше нищо на света.
— Сигурно е било така, щом не съм чул нищо. Ето ти най-категоричното потвърждение до каква степен не ме интересува нищо на света.
— На, виждаш ли, точно в такова състояние човек пипва какво ли не. И ако ти не се грижиш за себе си, някой друг трябва да го направи. Ще вземеш да настинеш, настинката ще се обърне в пневмония… Не искам да се разболееш от пневмония. Какво ще правя аз, ако се разболееш от пневмония?
— О, сигурен съм, че все някак си ще се оправиш…
— Аз не съм толкова сигурна… — Тя метна цигарата си в мивката и ехидната усмивка отново цъфна на лицето й. — Трябва да внимаваш. И що за идея да се разхождаш по улиците пет-шест часа, след като не си свикнал на такова усилие. Изобщо нямаше да те пусна да излезеш оттук, ако знаех какво ще правиш. Каза, че ще се върнеш след няколко минути…
14
Лице с висока интелигентност, но морално изродено (фр.). — Б.пр.