Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Стори му се, че в очите й се мярна нещо, което той не можа да определи. А лицето на Греъм окачестви като безизразно, в смисъл, че то изразяваше все същия досегашен интерес към разговора и не издаваше никаква видима промяна.
— Тази вечер жената безспорно е намерила своя свети Георги-закрилник — изказа се Греъм ласкателно. — Лео, вие ме засрамихте. Аз стоя като ням зрител, докато вие се борите с три дракона.
— И какви дракони при това — намеси се Паола. — Щом накараха О’Хай да се пропие, докъде ли ще докарат вас, Лео?
— Истинският рицар на любовта няма да трепне пред всички дракони на света — каза Дик. — И хубавото в случая е това, Лео, че драконите са по-прави, отколкото вие мислите, и въпреки това вие сте по-прав от тях.
— И аз съм дракон, Лео, момчето ми, но добър дракон — обади се Терънс. — Аз съм дракон, който ще изостави недостойните си побратими, ще мине на ваша страна и ще стане свети Терънс. И тъй свети Терънс иска да ви зададе един малък въпрос.
— Аз пък съм драконът, който иска пръв да изръмжи мнението си — прекъсна го Хенкок. — Лео, в името на всичко хубаво и прекрасно в любовта, питам ви: защо тъй често се случва мъжът от ревност да убие жената, която обича?
— Защото го боли, защото си е изгубил ума — бе отговорът, — защото е имал злата участ да обикне жена от такъв долен тип, че е могла да му даде повод за ревност.
— Но любовта винаги може да се заблуди, Лео — подхвърли Дик. — Трябва да отговорите по-изчерпателно.
— Дик е прав — допълни Терънс. — Но аз ще ви помогна, въпреки че мечът ви е насочен срещу мен. Дори хората от най-висш тип губят верния път в любовта и тогава на сцената излиза зеленоокото чудовище ревност. Да предположим, че най-съвършената жена, която можем да си представим, престане да обича мъжа, който не я бие, и се влюби в друг мъж, който също я обича и не би дори помислил да я бие. Какво ще стане в такъв случай? При това не забравяйте, че и тримата са от висш тип. Хайде сега вадете меча и съсечете драконите.
— Първият мъж няма да я убие и няма да й стори никакво зло — заяви Лео твърдо. — Защото, ако стори това, той няма да бъде такъв, какъвто го описвате: ще бъде не от висш, а от низш тип.
— И според вас той ще се махне от пътя й? — запита Дик, който нарочно палеше цигара, за да не гледа никого в очите.
Лео тъжно кимна глава.
— Той ще се махне от пътя й. Дори ще се старае да облекчи положението й, ще бъде много нежен с нея.
— Нека докажем това конкретно — каза Хенкок. — Да предположим, че вие сте влюбен в мисис Форест, тя също е влюбена във вас и двамата избягате с голямата лимузина…
— О, никога не бих сторил това — промълви, като се запъваше, юношата, а бузите му пламнаха.
— Това не е много ласкателно за мен, Лео — каза Паола, за да го насърчи.
— Но това е само предположение, Лео — побърза да го успокои Хенкок.
Младежът бе тъй стеснен, че видът му будеше съжаление. Гласът му трепереше, но той се обърна към Дик и заяви твърдо:
— На това трябва Дик да отговори.
— Ще отговоря — каза Дик. — Не бих убил Паола. Нито вас, Лео. Това не би било честна игра. Колкото и да ме боли сърцето, бих казал: „Бъдете щастливи, деца мои.“ И все пак… — Той замълча, а неговите смеещи се очи предвещаваха някаква шега. — Бих си помислил, че Лео прави печална грешка, защото не познава Паола.
— Тя ще му пречи да съзерцава звездите — усмихна се Терънс.
— Никога, никога няма да ви преча, Лео, обещавам ви — възкликна Паола.
— Вярвате ли сама на себе си, мисис Форест — обърна се към нея Терънс. — Първо, и да искахте, не бихте могли иначе. А от друга страна, ваш свещен дълг е да вършите това. И накрая, позволете ми от личен опит да кажа, че когато бях млад, безумно влюбен и сърцето ме теглеше към една жена, а очите ми виждаха само звездите, най-щастливите мигове за мен бяха, когато любовта на тази жена ме откъсваше от тях.
— Внимавайте, Терънс, ако продължавате да говорите тъй възхитително, ще избягам с двама ви: с вас и с Лео в лимузината — извика Паола.
— Кажете кога и нека бъде по-скоро — каза Терънс шеговито. — Но като събирате видите си, оставете малко място за някоя и друга книга, посветена на звездите. Ще ги изучаваме с Лео, ако случайно някога ни остане време.
Словесната престрелка се отклони от Лео и взе това насока. Дар Хиал и Хенкок обсадиха Дик.
— Какво влагате в думите „честна игра“? — запита Дар Хиал.
— Именно това, което казах, което каза и Лео — отговори Дик, като си даваше сметка, че поне засега Паола нито скучаеше, нито нервничеше, а слушаше с едва ли не жадно внимание. — Такъв е начинът ми на мислене, така съм устроен, че не мога да си представя по жестоко душевно терзание от това да целувам жена, която би само търпяла целувките ми.