Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Кой ти е последният спомен?
— Огледалото…
— Аха, значи си съвсем пресен. Предпоследният.
— Моят приятел да не е някоя риба, че да е пресен бе? — опита да се вклини Таласъма в сладката раздумка, но никой не му обърна внимание.
— А ти много ли си живял след огледалото?
— Зависи какво разбираш под много. Двеста трийсет и шест години много ли са?
— Не са малко. Бая съм загубил… Баща ми как е? Погаждате ли се?
— Заключил съм го в един ковчег. Това е дълга история. Когато остане време…
— И на мен ми се е искало да го направя…
— Знам.
— Вярвам ти. Няма начин да не знаеш… А сестра ми? Тя как я кара?
— Самоуби се. Това е част от историята.
— Хм… Намери ли нейната стъкленица?
— Не беше у баща ми. Предполагам, че се мота наоколо.
— Не се тревожи. Ако е тук, ще я намерим… Мислиш ли, че можем да си стиснем ръцете, без светът да пропадне.
— Предполагам… Нали все пак това тяло не е твое.
Двамата се усмихнаха и си стиснаха ръцете. Нищо не се случи. Само Бегемот малко се наежи.
— Да си мяркал наоколо едно драконче?
— Не, ала ние отскоро сме тук. Приятел ли ти е?
— По-скоро нещо като син.
— Тогава няма страшно. Майка ми сигурно го е опазила.
— Вече си разбрал за нея?
— Няма как! Кръв, братче. Апропо, можеш да ме наричаш Арчи, за да не объркваме народа.
— Добре… Арчи.
— Да ти представя приятелите си. Това е Томи, но доколкото разбирам, вие вече се познавате?
— Госпожице… — вежливо й кимна Хък. — Радвам се, че отново се срещаме.
— Господин Хогбен, когато тази бъркотия свърши, ще мога ли да взема интервю от двама ви? Заедно! — лъчезарно му се усмихна Томи, а очите и скачаха ту към единия, ту към другия Хогбен.
— Хм. Ако Арчи няма нищо против? Защо не. Но мисля, че бяхме се разбрали да ме наричате просто Хък.
— Разбира се, скъпа. За теб — винаги! — побърза да се намеси Арчи, защото никак не му се нравеше интереса, който Томи проявяваше към двойника му.
Той нежно я привлече, докосна с устни миглите на очите й и, като я задържа в прегръдките си, сякаш искаше да каже на Хък, че всяка жаба трябва да си знае гьола, продължи:
— А тази върлина е Таласъма. Моят най-добър приятел в Библиотеката. Не го гледай, че е хилав като трепетлика. Когато е на зор, може да задържи отворени челюстите и на най-хищната метална преса.
И мислено добави: „Дръж си ръцете по-далеч от нея, скъпи ми двойнико! Не ме тласкай към себеубийство!“ Хък му кимна, че няма претенции към дамата. А в това време летящата метла толкова гордо се изпъчи, че заприлича на грапава заготовка от рибя кост за ескимоски арбалет.
— Да! — засмя се Томи и се сгуши в прегръдката на любимия си. — Особено, ако преди това не е изгризал захранващия кабел на пресата.
За първи път в живота си тя се почувства истинска жена. И с удивление установи, че й беше приятно.
— Какво да правя, като тоя непрокопсаник все ме държи гладен — чистосърдечно се възмути Таласъма. — Не чувате ли как ми куркат червата. А бе, приятелю Трипио, нямаш ли нещо скътано за хапване в твоя резервен търбух? Някое желирано змийско езиче в собствен сос, да речем? — рече той и се облиза.
— От половин час насам и вовеки веков, когато Трипио е наоколо, за моя приятел, Таласъма, винаги ще се намира нещо за ядене — тържествено отвърна златният робот, бръкна някъде из вътрешностите си и извади блокче шоколад.
Върлината се понамръщи от прозаичността на лакомството, но тутакси го заръфа направо със станиола.
— А този трол от варак е Трипио — продължи с връчването на акредитивните писма Арчи. — Велик герой от най-грандиозния катаклизъм…
— Знам — рече Хък и вежливо кимна на робота. — Гледал съм всичките филми за вашите подвизи, драги Трипио. И дон Франсиско познавам отлично! — Хък хвърли мрачен поглед на завързания капитан и поклати глава, сякаш искаше да му каже: виждаш ли докъде те докара твоята алчност. — Не съм имал честта да бъда представян само на…
Огромният черен котарак се изправи на задните си лапи и подаде ръка:
— Бегемот.
— Онзи същият ли? Дето обича да играе шах? — поинтересува се Хък, докато се ръкуваха.
— На вашите услуги, господине — кимна Бегемот и го изгледа важно от главата до петите.
Томи съзря подозрението в очите на Хък и побърза да защити приятеля си:
— Уверявам ви, Хък, че в живота той е много по-свестен, отколкото на сцената.
— Вярвам ви, госпожице Томи — рече Хък, макар в гласа му да прокрадна съмнение. — Е, не ми се ще грубо да прекъсвам уикенда ви на тази канара, дами и господа, но ми се струва, че е време да тръгваме.