Бунтът

— Серина. — Гласът на Меги бе слаб, а лицето й все още мъртвешки бледо, ала тя се усмихваше. — Той с всеки час става все по-силен. — Вдигна ръка да погали главичката му. — Скоро и ти ще си имаш.

— Много е красив. — Серина с въздишка седна до нея.

— Бог е бил достатъчно добър да го направи да прилича на теб, а не на баща си.

Меги се засмя и се отпусна удобно на рамото на Фиона.

— Не съм знаела, че мога да обичам някого колкото Кол. Но вече знам.

— Пътуването беше трудно за теб. Как се чувстваш?

— Слаба. Мразя да се чувствам толкова слаба и безпомощна.

Серина я погали по бузата.

— Един мъж не се влюбва в бик, нали знаеш. Този път смехът на Меги бе малко по-силен.

— Ако някое момиче опита този номер с моя малък Иън, ще й издера очите.

— Разбира се, ала ще научиш дъщеря си на него.

— О, да. — Меги затвори очи. — Толкова съм уморена.

— Поспи — прошепна Фиона. — Когато детето се наяде, ние ще имаме грижата за него.

— Скоро ли ще дойде Кол?

Фиона срещна погледа на Серина над клюмащата глава на Меги.

— Да. — Гласът й бе успокояващ. — Много скоро. Толкова ще е горд, че си го дарила със син.

Серина взе задремващото бебе, а майка и намести Меги между одеялата.

— Толкова е мъничък. — Залюля го и го сложи да спи.

— Винаги ми се е струвало чудо.

— Чудо е. — Фиона погледна към другия край на пещерата, където изтощената Гуен се бе свила и спеше. — Винаги има смърт, Серина. Винаги има загуба и скръб. Не бихме могли да ги преживеем без обещанието за нов живот.

Серина й зададе въпроса, който не бе намерила смелост да зададе по-рано:

— Мислиш ли, че са мъртви?

— Моля се да са живи. — Фиона хвана ръката й. — И ще се моля всяка секунда, докато разберем. Ти трябва да ядеш — каза тя бодро. — Заради себе си и заради детето.

— Да, но… — Замълча и огледа пещерата. — Къде е Малкълм?

— С Паркинс. Тръгнаха малко след като ти заспа. Слязоха долу за още продукти.

Серина се намръщи и пое купата, която й подаде госпожа Драмънд.

— Не се тревожи за тях, момиче, моят Паркинс знае какво прави.

— Да, той е добър мъж, госпожо Драмънд, стабилен.

Страните на вдовицата поруменяха.

— Ние ще се оженим.

— Радвам се за вас. — Спря и пръстите й се свика около купата. — Чувате ли? — прошепна и остави храната.

— Нищо не чувам. — Но сърцето на Фиона се бе качило в гърлото.

— Някой идва. Стойте в дъното на пещерата. Внимавайте Иън да не вдига шум.

— Серина… — Майка й протегна ръка към нея, ала Серина вече се приближаваше безшумно към отвора. Кръвта й се смрази във вените, смрази и страха й и я направи по-силна. Щеше да убива, ако Бог не й покажеше друг начин, и щеше да убива добре.

С уверена ръка взе пистолета, после меча. Ако бяха дошли англичаните, те щяха да намерят само жени, но нямаше да намерят безпомощни жени. Зад нея госпожа Драмънд стисна един кухненски нож.