Бунтът

— Понякога трябва да избягаш, за да можеш отново да се биеш. — Спомняше си го какъв беше и знаеше, че никога вече няма да е такъв. Обзе я жалост и обви ръце около него. — Майка ти?

— Още не съм отишъл при нея. Не знам как да й кажа.

— Кажи й, че нейните мъже са загинали храбро в служба на истинския крал, после отведи нея и другите жени в планината. — Погледна към пътеката, където сенките падаха върху тънкия скреж. — Този път, когато англичаните дойдат да палят, няма да има жени за изнасилване.

В къщата потърси Гуен. Страхът за Бригъм се бе свил в Някакво ъгълче на съзнанието й. За да не се побърка, заради семейството си нямаше да му даде воля. Ала отново и отново, като припев, мислите й се връщаха към него.

Бригъм бе жив. Щеше да се върне.

— Гуен… — Хвана сестра си за ръката и я издърпа от леглото на Меги. — Как е тя?

— Слаба. — Самата Гуен едва се държеше на ръба на пълното изтощение. — Бих искала да знаех повече. Има още толкова неща, които трябва да уча.

— Никой не би могъл да направи повече от теб. Ти спаси и нея, и детето.

Гуен, със замъглени от умора очи, погледна към леглото, на което спеше Меги.

— Страхувах се.

— Ние всички се страхувахме.

— Дори тя? — Момичето се усмихна и стисна ръката на сестра си. — Изглеждаше толкова безстрашна, толкова уверена. Е, най-лошото мина. Колкото и да е чудно, детето е здраво. — Въздъхна и за пръв път си позволи да помисли колко й се спи. — Няколко седмици почивка и грижи, и Меги ще възстанови силите си.

— Колко скоро може да бъде преместена?

— Преместена? — Гуен замръзна, както оправяше панделката на косата си. — Защо, Серина?

Меги измърмори нещо насън. Серина направи на Гуен знак да излезе в коридора.

— Току-що видях Роб Макгрегър.

— Роб? Но…

— Имало е битка, Гуен. Било е лошо, много лошо.

— Кол? — успя да попита Гуен след малко. — Бригъм?

— Роб не знаеше. Но той ми каза, че нашите войски са разбити и че англичаните преследват оцелелите.

— Ние можем да ги скрием. Роб и който друг дойде. Сигурно ако англичаните дойдат и ако видят, че сме само жени, ще си отидат.

— Забравила ли си какво се случи преди, когато бяхме само жени и англичаните дойдоха?

— Това беше само един англичанин — прошепна отчаяно Гуен.

— Чуй ме. — Серина сложи ръце на раменете на сестра си и се опита да говори спокойно. — Роб ми каза. Каза, че са като полудели. Каза, че драгуните убиват ранените, че повалят жените и децата. Ако дойдат тук, преди лудостта да е преминала, ще ни избият всички, дори Меги и детето.

— Ние ще я убием, ако я преместим.

— По-добре това, отколкото да я оставим в ръцете на тези касапи англичаните. Събери каквото ще е нужно за нея и за детето. Не можем да рискуваме да чакаме по-късно от първи зори.

— Рина, ами ти и твоето дете?

В очите й се появи светлина, която нямаше нищо общо със страха. Ако баща й можеше да я види, щеше да се усмихне.