С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Когато отключи вратата и отвори, чакаше го неприятна изненада. На прага стоеше баща му с убийствена физиономия.
— Долен скапан минетчия! — изрева Иван.
Още от обяда той започна да мърмори на Нийл за недискретността му. Вярно, беше дивашко и влудяващо, доставяше огромно удоволствие. Младоженец, но не бе педал. Никой нормален мъж под деветдесет години не би устоял на такова свободно и директно предлагане.
Другите не бяха разбрали. Дори не бяха забелязали отсъствието им. Нийл се присъедини отново към празненството, прегърна булката си и я целуна, а приятелите и семейството й се усмихваха снизходително. Шаферката щеше да си мълчи. Какво толкова бе станало? Гневът на неговия старец беше неоправдан, избухването му започваше да играе по нервите на Нийл.
— Всъщност, татко, тя е минетчийка — отбеляза той цинично.
Иван пусна кормилото на колата и го удари през устата. Нийл не успя да се предпази.
— По дяволите! — извика той. — Недей да го правиш никога повече!
— А ти недей да изглупяваш отново! Да чукаш шаферката, докато булката и семейството й са в съседната стая — измърмори Иван. — Къде ти е акълът? Можеше да провалиш цялата работа с този проклет щур номер.
— Но нищо не стана — озъби се Нийл. — Така че млъкни!
— Поръчал съм три курви за ергенската ти вечер. Не можеше ли да почакаш малко?
— Разбирам желанието ти да пръскаш средства, но бас ловя, че наетите проститутки не могат да направят нещо толкова вълнуващо като чукането на шаферката вечерта преди сватбата.
Иван беше готов пак да го удари. Вместо това сграби здраво кормилото и натисна газта. Отиваха в хотела, където шаферите на Нийл бяха поканени да отпразнуват последната му ергенска нощ.
— Ти сам реши да се жениш за нея. Ако исках само майка за внучетата ми, можеше да намерим достатъчно почтено момиче и в Палмето. Но избрахме тази жена, защото джобовете на баща й са подплатени със стодоларови банкноти. На двадесет и пет години тя ще наследи купища пари, а повечето от тях ще са твои. Но ако продължаваш да чукаш приятелките й по тоалетните, много се съмнявам дали ще ти се повери и цент.
— Почакай малко, почакай! — обади се разгорещено Нийл. — Нали не очакваш да променя начина си на живот след сватбата? Избий си го от главата.
Иван погледна сина си, без да намалява скоростта.
— Пет пари не давам дали ще се мандахерцаш с всяка фуста от Чарлстън до Маями и обратно. Но бъди разумен. Отнасяй се със съпругата си като с фин порцелан, използван само за специални случаи.
— Носи й от време на време малки подаръци. Направи й деца да се занимава с тях. После можеш да чукаш, която си поискаш и тя няма да го прави на въпрос. Но, за Бога, не излагай на показ кирливите си ризи.
Нийл възнегодува срещу конското на баща си. Ако познаваше нещо добре, това бяха жените.
— Чуй ме, старче, знам как да се държа с една жена, окей?
— Само така си мислиш.
— Не е нужно да ми казваш… Татко!!!
Но Иван нямаше късмет. Изобщо не видя товарния влак.
17.
Лос Анджелис, 1991 г.
— Грейъм? Аз съм.
— Здрасти, мамо. Видя ли вече някоя филмова звезда?
Джейд, седнала на една страна върху краката си, се усмихна в телефонната слушалка. Можеше да си представи четиринадесетгодишното лице на Грейъм — кичури чуплива тъмна коса над веждите, а под тях блестящи сини очи.
— Още не, но днес ти купих подарък — и погледна към пуловера с емблемата на футболния клуб в Лос Анджелис.
— Какъв?
— Ще трябва да почакаш да го видиш.
— Хубав ли е? Ще го харесам ли?
— Върховен е, ще ти хареса.
Попита го как са нещата вкъщи. Той я увери, че няма фалове в отлично организираната им програма. Кети Хиарън беше роден ръководител.
— Още ли вали в Ню Йорк?
— Да-а — отговори тъжно Грейъм. — Като из ведро.
— Лошо. А тук е чудесно и слънчево.
— Ходи ли да плуваш?
— Много съм заета.
— Мамо, трябва ли да се преместим в онова място в Южна Каролина?
Усмивката на Джейд изчезна. Много се тревожеше от нежеланието на сина си да напусне Ню Йорк.
— Знаеш отговора, Грейъм. Защо непрекъснато ме питаш?
— Никого няма да познавам там — измърмори той унило. — Ще трябва да зарежа всичките си приятели тук.
Колкото повече наближаваше времето на преместването, толкова по-често водеха този разговор. Грейъм знаеше колко важно е за нейната кариера да живеят на новото място. Но нищо не подозираше за личните мотиви — както всички останали.
Лесно се справяше с предишните промени. Но вече беше юноша и приятелствата му означаваха много за него. Не му харесваше идеята да ги изостави.