Подозренията убиват
- Автор: Уудс Стюард
- Серия: Стоун Барингтън #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Тодоров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Подозренията убиват». Краткое содержание книги:
— Нищо, Дино — успокои го Стоун, — той и бездруго нямаше да ни издаде Мителдорфер. Щеше да ни баламосва, да ни мотае и разиграва.
— Добре поне, че направихме запис на признанието му — въздъхна Дино. — И това е нещо.
Пристигна лекарят и след като направи огледа, изнесоха трупа от коридора. Чистачът на участъка се зае да почисти пода от кръвта. Двамата с Дино се оттеглиха в кабинета му и Стоун спусна щорите.
— И сега — пак от началото — каза Дино.
— Не е така. Убиецът вече го няма, така че ние няма да сме принудени толкова зорко да си пазим гърбовете.
Не зная защо, но Мителдорфер ми се струва неспособен лично да извърши убийство.
— Смяташ ли, че този му беше син?
— Вероятно е имал двама синове — Ернст, дето работи в цигарената фабрика, и този тук. После ме подсети да благодаря на Анди Андерсън — каза Стоун. — Реагира толкова мълниеносно, че мръсникът не можа да стреля и веднъж.
— Ще му издействам награда — обеща Дино.
— Ако трябва, ще направя писмена декларация за действията му.
На врата се почука, влезе Андерсън и остави на бюрото на Дино някакви документи.
— Моят доклад за случилото се, лейтенант.
— Анди — обърна се към него Стоун, — благодаря ти за бързите действия. Спаси ми живота.
— Радвам се, че можах да бъда полезен — отговори Анди, — Сега какво да правя?
— Мисля, че все още нямаш отговор от Хамбург — предположи Дино.
— Още не, ще ги потърся пак.
— Нали извади всичко от джобовете му, след като го доведохте в участъка, Анди? — попита Стоун.
— Да, всичко съм оставил при дежурния сержант.
— Донеси плика, искам да видим какво има в него — нареди му Дино.
Андерсън излезе.
— Сега какво ще предприемем? — попита Дино.
— Предлагам да започнем от магазина за химическо чистене. Ако успеем да разберем къде е живял, там можем да намерим нещо, което да ни е от полза.
— Добра идея, ще възложа задачата на Анди.
Андерсън се върна в кабинета и връчи на Дино кафяв плик. Лейтенантът го разкъса и изсипа съдържанието му върху масата. И тримата се надвесиха.
— Малко повече от стотина американски долара и доста германски марки — констатира Дино. — Няма портмоне; ключодържател с два ключа. — От блока и от апартамента — предположи Стоун и разгърна един сгънат лист хартия. — Д това тук е бележка за платен наем, издадена на името на Ервин Хаусман — и прочете следващия адрес.
— О, че това е съвсем близо до химическото чистене — плесна се по челото Анди.
— Страхотно! — зарадва се Стоун.
— Да — тупна го по рамото Дино. — Да тръгваме незабавно. Анди, ти се погрижи цялата тази история да не стигне до ушите на пресата; никак не ми се ще Мителдорфер да я прочете във вестниците и да офейка.
— Лейтенант — изохка Анди, — боя се, че тук не ни провървя.
— Защо?
— В момента, когато арестувахме този тип, в близост имаше една телевизионна камера на Канал-4. Заснеха всичко.
— Знаеха ли кой е арестуваният? — попита Стоун.
— Нямам представа.
Дино погледна ръчния си часовник:
— Ще успеем преди новините в 17 часа.
— Да, ако не са го пуснали вече като гореща новина.
— Обади се в телевизията, Анди, и ги помоли да не излъчват историята 24 часа. Ако сметнеш за добре, можеш да им обещаеш ексклузивно интервю след това.
— Те вече получиха от мен ексклузивно интервю, лейтенант.
— Добре, обещай им интервю с мен, ако го задържат 24 часа.
— Не знам, мисля си, че ще е успех дори ако успея да ги накарам да го задържат поне до 23 ч. днес.
— Направи каквото можеш. Тръгвай, Стоун.
На адреса намериха занемарена ограда от червени тухли, с външно пожарно стълбище. Не откриха пощенска кутия с името Хаусман, но единият ключ веднага отвори външната врата. Дино почука на вратата на домоуправителя и отвътре се показа дребен на ръст латиноамериканец.
— Да?
Дино му показа полицейската си значка.
— При вас живее човек на име Хаусман. Кой апартамент заема?
— Нищо не знам — отвърна мъжът.
Тогава Дино му показа разписката от химическото чистене с адреса и попита троснато:
— Къде е този проклет адрес?
— А, тези са в 3Д — уточни мъжът.
— Тези ли? Кои са те?
— Господин Хаусман и един негов приятел.
— Приятелят мъж ли е или жена?
— Мъж.
— Как изглежда?
Домоуправителят отговори след кратък размисъл:
— Ами, прилича на господин Хаусман, ама е с много къса коса.
— Този приятел сега вътре в апартамента ли е?
— Не знам. Влизат, излизат.
— Добре, ти сега се прибери в апартамента си и стой там, докато те повикам.
Мъжът се прибра и затвори вратата.
— Въоръжен ли си, Стоун?