Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— Щастливо семейство — въздъхна Риордан.
— Къде е бил съпругът? — попита Ласитър.
Яначек махна с ръка, сякаш избърсваше петно във въздуха.
— На мач на „Спарта“ — извън града.
— Да ти звучи познато? — погледна го Риордан.
— Да — съгласи се Ласитър, — звучи ми. И кога по-точно се е случило това?
— На първи септември.
Ласитър се намръщи. Опитваше се да си спомни подробности от паспорта на Грималди.
— Проверих — прочете мислите му Риордан. — Влязъл е в Чехия няколко дни преди това.
Тримата мълчаха и отпиваха от бирите си. Накрая Ласитър вдигна поглед:
— Може да е съвпадение.
Риордан се обади:
— Абсолютно.
— Може да е едно от онези неща…
— Мислите ли? — с неутрален глас го попита Яначек.
— Не — въздъхна Ласитър.
Яначек кимна, колкото на себе си, толкова и на събеседниците си.
Отново замълчаха и отново Ласитър наруши мълчанието:
— Мога ли да говоря със съпруга? Възможно ли е да се уреди?
Яначек се намръщи:
— Иржи Райнер? Той не говори английски.
— С ваша помощ, естествено.
Чехът се замисли.
— И как ще ни помогне това?
— Ами… бих искал да узная дали неговата жена е имала нещо общо със сестра ми. Или децата? Някаква точка, в която двата живота се пресичат.
— Например?
— Не знам.
Яначек сви рамене:
— Иржи… Той е още… много депресиран. Дават му лекарства. Успокоителни. Безпокоят се да не посегне на себе си. И защо не? — Светлите му очи се насочиха към Ласитър. — Всеки би могъл да се замисли. Само за една нощ е загубил всичко. Жена… син… дом. — Мрачно се загледа в тавана.
— Е — каза Ласитър, — беше само идея.
Яначек въздъхна дълбоко. После поклати глава:
— Освен това Иржи е малко… — безпомощно разпери и прибра ръце няколко пъти, затруднен да намери точната дума, — … не е много контактен, разбирате ли? През повечето време изобщо не проговаря. — Ласитър кимна и Яначек продължи: — И все пак… понеже двата случая са толкова сходни… можем да опитаме да си помогнем взаимно. Мислите ли, че би било възможно да получа копие от паспорта на италианеца?
Ласитър и Риордан се спогледаха.
— Сигурен съм, че детективът ще измисли начин — каза Ласитър.
— А снимка?
Риордан кимна:
— Да, няма проблем.
Яначек доизпи бирата си и стана:
— Окей. Ще направим така… Ще поставя въпроса на Иржи и на лекуващия го доктор. — Сви рамене. — Може и да се получи… — Подаде ръка първо на Ласитър, после на Риордан. — Ще говорим утре сутринта.
— Благодаря — каза Ласитър.
Чехът кимна, тръгна да излиза, но се обърна:
— Знаете ли, случай като този, който преминава от една страна в друга, е крайно необичаен. Дори повече — от един континент на друг… Аз не се сещам за аналог, като изключим тероризма. А ние знаем, че не става дума за тероризъм.
— Знаем ли? — усъмни се Риордан.
— Разбира се.
— И откъде го знаем?
— Защото всичко е много дискретно — обясни Ласитър. — Освен това не се намесва политика.
Яначек кимна и погледна този път към Риордан:
— Трябва да вървя — каза той и почука с пръст главата си. — Като се върнеш в Щатите, защо не се обърнеш към вашето ФБР? Може те да разполагат с информация, която би свързала двата случая.
— Абсолютно — веднага се съгласи Риордан. — Ще се обадя на моето ФБР. Ще видя какво могат да направят.
На следващия ден беше заключителната сесия на конференцията, така че Яначек и Риордан бяха заети до късно следобед. След дискусиите, заседанията, работните срещи и така нататък се предвиждаше закуска, после идваше ред на пленарната сесия. Вечерта щеше да има банкет.
Яначек позвъни, за да информира Ласитър, че се е опитал да организира среща с Райнер. Обеща да я вмъкнат някак в напрегнатия дневен ред. Каза, че пак щял да му се обади.
Това остави на Джо един ден свободно време. Имаше някои неща, които искаше да свърши, но най-важното сред тях бе да потича край реката и по улиците из Стария град. Макар все още да не можеше да докосне ребрата си, тичането не беше проблем — стига да поддържа бавно темпо и да не се напряга. Трябваше само да внимава да не се блъсне по невнимание в някого.
Излезе пред „Интерконтинентал“. Затича бавно и веднага усети мръсния въздух. Беше студен, с мирис на дим и с метален привкус, от който зъбите му заскърцаха. Наследството на Прага от ерата на комунизма — любовта към тежката промишленост в градските зони — в комбинация с разположението на града в речната долина бе създало сериозен проблем.