Сянката на Бога

— Кажете му го пак.

Райнер тъжно поклати глава и я почука три пъти — явно искаше да му обясни, че в нея няма никакви отговори.

Разговорът се водеше по този начин още известно време. Яначек продължи да превежда. Познаваха ли се двете жени? Била ли е някога Хана Райнер в Щатите или Кати Ласитър в Чехия? Ласитър помоли Риордан да покаже на Райнер увеличена снимка на Грималди, както и на Кати и Брендън, но нещастникът само клатеше безпомощно глава, неспособен да помогне. „Ne, ne. Nevim. Nevim“, беше единственото, което изричаше. Нямаше нужда да се превежда. После Райнер бръкна под възглавницата и извади малка снимка в рамка, на която бе жена му, държаща на ръце сина им. Сребърната рамка бе във формата на сърце. Ласитър я погледна и на свой ред поклати глава. Накрая се появи докторът, ядосан, че тримата все още са тук. Райнер проговори с укрепнал глас и поиска чрез Яначек адреса и телефона на Ласитър. Ласитър му даде визитката. Докторът се опита да ги изтласка навън, но без да му обръща внимание, Ласитър отиде при леглото, взе ръката на Иржи Райнер в своята и я стисна лекичко.

— Ще разбера — каза той на английски, гледайки Райнер право в очите. Райнер на свой ред стисна ръката му по-силно и я притисна до гърдите си. После затвори очи и прошепна нещо.

— Благодари ви — ненужно преведе Яначек.

— Знам, досетих се.

След това докторът с решителен жест им посочи вратата. Ласитър погледна през рамо и видя, че Иржи Райнер е впил горящия си поглед в него. Докторът вече се готвеше да му се скара, но в този момент Ласитър се сети за нещо и бързо се обърна към Яначек:

— Само още един въпрос!

Яначек поклати глава отрицателно, но Ласитър видя Райнер да отблъсва ръката на доктора с изненадваща сила.

— Prosim — каза той, посочвайки Ласитър.

— Попитайте го дали жена му някога е била в Италия.

Кати бе ходила пет-шест пъти и Ласитър започваше да се пита дали не познава Грималди от там. А може би Хана Райнер го познаваше от там. Яначек зададе въпроса и в този миг се случи нещо странно.

Райнер отмести поглед.

Може би Ласитър възприемаше нещата неправилно, но му се стори, че Райнер се притесни. Навел глава, чехът измърмори нещо на Яначек и отмести поглед встрани.

— Каза, че са били само веднъж — преведе Яначек. — На почивка. Сега трябва да вървим.

Ласитър кимна и вдигна ръка за сбогом. Мъжът в болничното легло гледаше с любов фотографията до себе си.

— Чао — шепнеше той, — чао!