Сянката на Бога

Ласитър се засмя:

— Ти просто си пиян, нали?

— Технически погледнато, преминал съм точката на кондензация на влагата. Няма значение. Важното е, че аз и Франц съвместно ръководим… как беше… секция.

— За какво? — поинтересува се Ласитър.

— Замразени случаи.

Ласитър поклати глава:

— Това пък какво е?

— Неразкрити случаи. Убийство или тежко престъпление, което не може да бъде приключено — обясни Яначек.

— Да кажем, защото няма улики — уточни Риордан.

— Или още по-лошо — вметна Яначек, — няма мотив.

— Проблемът е сериозен — каза Риордан. — Какво се прави в такива случаи? Искам да кажа, какво друго, освен да седиш и да се надяваш, че някой ден някак случаят ще се саморазреши? Какво да правиш?

— Не знам? — призна Ласитър. — Ти какво предлагаш?

Риордан сви рамене:

— Ами затова има секция, в която се водят дискусии. По принцип, трябва да се върнеш към сцената на местопрестъплението. Да разровиш отново. Да разпиташ хората наоколо повторно и да се надяваш някой да си признае. Да се молиш да бъде внедрена нова технология… като ДНК-анализа. Но неразкритият случай си е неразкрит случай. Потиска.

Ласитър поклати глава, сякаш за да я прочисти, а Яначек се усмихна с вълчата си усмивка.

— Та — започна Ласитър, — докато си описвал случая с моята сестра, изведнъж…

— Всъщност — уточни Риордан — не съм разказвал за него. Защото това престъпление е разкрито. Остава само да заловим извършителя. — Риордан отпусна долната си челюст и леко се оригна. — Отново…

— И какво правя аз тук тогава? — поинтересува се Ласитър.

Риордан започваше да го дразни.

— Опитвах се да стигна до това, но… Добре де, случи се така, че… по време на сесията някой зададе въпрос за серийните убийци.

— Добър въпрос — намеси се Яначек, — защото при тях често имаме тяло, а нямаме очевиден мотив.

— Точно така. Убиецът прави, каквото прави… просто защото му се прави — обясни Риордан.

— Той гледа на себе си като на „чист учен“ — допълни Яначек. — Мисля, че много от неразкритите случаи попадат в тази категория.

— Та, онзи участник, дето зададе въпроса, поиска да му дадем пример. И Яначек… Хайде, разкажи сам!

Чехът се наведе напред.

— Примерът, който използвах, е от истински случай отпреди три-четири месеца. Август. Семейството живее недалеч от парка „Стромовка“. Хубав квартал. Престъплението е палеж и убийство. Жертвите са две.

— Сега искам внимателно да слушаш — възбудено се намеси Риордан, — защото жертвите са малко момченце, на две, две и половина годинки, и майка му. Станало е през нощта. Те са спели. Къщата е изгоряла до основи.

— Използван е акселерант, така че наистина нищо не е останало — потвърди Яначек. — Само малко кости. И зъби. Заподозряхме съпруга, но не се оказа той.

— Няма друга жена, друг мъж или застраховка — допълни Риордан.

Яначек кимна:

— Няма дългове. Няма нищо…