Венец от трева (Част II: Разривът)

Ето защо, предполагам, че римският сенатор — земевладелец не е никой друг, а Цепион и че дружеството, установило се в Плаценция, е негово. Но там е работата, Публий Рутилий, че не виждам как ще мога да го докажа. Както и да е. Пизон Цезонин упражнил известен натиск върху оръжейниците и ги убедил да не продават повече продукцията си на италийците. Вместо това ще работят занапред за нас.

Рим усилено се готви за война. Но в цялата работа има нещо неестествено, особено като се има предвид с кого ще воюваме. Никой не се чувства уверен при мисълта, че ще се воюва на италийска земя. Подозирам, че и сред враговете ни цари същото настроение. Иначе защо не ни нападнаха още преди три месеца, когато според осведомителите ми вече са били напълно готови? О, забравих да ти кажа, че в момента съм се заел почти изключително със създаването на шпионска мрежа на територията на целия полуостров. Ако не друго, то поне трябва да сме по-добре осведомени за ходовете на противника, отколкото те за нашите.

Между другото, написаното оттук нататък е с друга дата. Скавровият куриер не можа да замине, та имам още време.

Засега можем да разчитаме на Етрурия и Умбрия. Е, и там се чуват гласове против Рим, но настроенията далеч не са толкова враждебни, колкото другаде. Всичко се дължи най-вече на многото латифундии в региона. Гай Марий не спира да снове из владенията си — едновременно да набира войници и да усмирява местните жители. И което си е право, Цепион се старае не по-малко в Умбрия.

Назначените отци останаха удивени, когато им съобщих за донесенията на шпионите си — а именно, че италийците разполагат с не по-малко от двайсет легиона въоръжена и обучена войска, която само чака да влезе в бой. Доста трябваше да ги убеждавам, докато ми повярват. Питам те сега: накъде сме тръгнали ние с нашите шест? За щастие разполагаме с достатъчно оръжие, за да въоръжим в най-скоро време още поне десет легиона, и то все благодарение на онези мъже, които след всяко сражение обикалят бойното поле и събират оръжието от нашите и вражите покойници едновременно. Цялата плячка се съхранява в Капуа, която е буквално наблъскана с оръжие. Но как ще съумеем да попълним състава на легионите и да ги обучим за война, никой не може да каже, защото и никой не знае колко време ни остава.