Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Нищо от това Помпей Страбон не бе скрил от сина си, навярно единствения негов верен привърженик. И момчето (вече петнайсетгодишно) и сестра му Помпея бяха плод на още един брак с фамилията на Луцилиите. Следвайки примера на баща си, Помпей Страбон си бе избрал друга грозница като майка си, този път дъщеря на по-големия брат на сатирика — Гай Луцилий Хир. За щастие кръвта на Помпеите можа да надвие над грозотата на Луцилиите и нито Страбон, нито синът му можеха да бъдат наречени грозни — е, ако не бяха кривогледите очи на бащата. Подобно на поколения свои предшественици двамата последни Помпей бяха със светла кожа, руси коси, сини очи и чипи носове. Ако в рода на Руфите косата беше рижа, то Страбон можеше да се похвали с истински златисти къдрици.
Когато той потегляше начело на четирите си легиона към Южен Пиценум, синът му бе оставен на майка си в Рим, където да продължи обучението си. Но и момчето не обичаше много интелектуалните занимания. Наследил доста от чепатия характер на баща си, без да предупреди, то бе събрало багажа си и се бе отправило към родния Пиценум. Там то се предаде само на грижите на неколцината центуриони, оставени от баща му да продължат с обучението на местните доброволци, и много преди да е облякло тога като мъжете, започна да се подлага на строга военна дисциплина и упражнения. За разлика от баща си обаче малкият Помпей беше всеобщ любимец. Сам се наричаше просто Гней Помпей, без никакъв когномен. Всъщност в техния род никой не притежаваше трето име, с изключение на самия Страбон, но синът му не можеше да наследи подобно име, след като не беше кривоглед. Младият Помпей имаше огромни сини, съвършени очи. Майка му често си бе повтаряла, че това са очи на поет.
И докато синът му маршируваше при центурионите, Помпей Страбон маршируваше на юг по пътищата на Пиценум. Един ден, докато прекосяваше река Тина при град Фалернум, той попадна в засадата на пиценските шест легиона, командвани от Гай Видацилий. Римляните бяха принудени да водят отбранителни действия, нагазили наполовина в реката, която почти не им позволяваше да маневрират. Положението им се влоши още повече, когато на помощ на пиценците дойде Тит Лафрений с два легиона вестини; а щом на хоризонта се появиха двата легиона марси, предвождани от Публий Ветий Скатон, катастрофата беше сигурна. Всеки от италийските народи искаше да участва в първия бой над римляните.
Но в крайна сметка сражението остана без победител. Предвид огромното числено преимущество на противника Помпей Страбон предпочете да отстъпи, почти без загуби, успя да се отдръпне на обратната страна на реката и да затвори скъпоценната си армия зад крепостните стени на Фирмум Пиценум. Предстоеше му да изтърпи продължителна обсада. Логично бе победата да бъде за италийците, които имаха добрата възможност да избият враговете си до крак; но за тяхно нещастие не бяха усвоили най-важния урок от римския наръчник по военна стратегия — как да се действа бързо. Тъкмо в този елемент — а той в случая беше от жизнена важност — Помпей Страбон се оказа няколко нива над противниците си, нищо че победата официално щеше да се запише в сметката на италийците.
Видацилий остави Тит Лафрений да пази римляните в крепостта и сам се присъедини към Скатон в търсене на нови приключения. В същото време Помпей Страбон успя да прати вест до управителя на Италийска Галия Целий Калд с молба за подкрепления. Иначе положението му далеч не беше за оплакване. Римляните имаха открит достъп до морето, а и нещо повече — малка флотилийка, за чието съществуване бяха забравили дори в Рим. Фирмум Пиценум беше латинска колония и нямаше намерение да се бунтува срещу легионите.
Италийците само чакаха да чуят за настъпването на Помпеевата армия, за да бъде честта им удовлетворена. Рим бе влязъл в ролята на агресора. Мутил и Силон разполагаха занапред с пълната подкрепа на преторите във военния съвет. И докато Силон оставаше в Италика, а Видацилий, Лафрений и Скатон поемаха задачата да се разправят с четирите легиона на Помпей Страбон в Пиценум, Гай Папий Мутил поведе своите шест легиона към Езерния. Италия повече нямаше да търпи натрапничеството на някаква си латинска колония! Езерния трябваше да падне.