Венец от трева (Част II: Разривът)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Венец от трева (Част II: Разривът)». Краткое содержание книги:
Колкото и да твърдеше, че е чистокръвен римлянин, у Помпей Страбон трудно щеше да заглъхне властната келтска жилка. Неговите претенции за римско потекло се основаваха най-вече на факта, че принадлежеше към триба Клустумина, сравнително стара селска триба, чиито членове живееха в източния край на долината на Тибър. За повечето римляни обаче обяснението, че Помпеите са се заселили в Пиценум още преди завладяването на областта от Рим, не означаваше нищо. Не им правеше впечатление и фактът, че трибата, създадена за гражданите от пиценски произход, се нарича Велина, и че именно към нея принадлежат повечето Помпееви клиенти, както и останалите жители на Северен Пиценум и Източна Умбрия. Според онези, чиято дума се слушаше в Сената и на Форума, Помпеите били много могъща пиценска фамилия, която господствала над областта много преди идването на римляните и с пари си била купила вписването не в триба Велина, а в триба Клустумина — за по-престижно. Пиценум беше една от областите на Италия, където галите се бяха заселили най-масово след неуспешния опит на келтския цар Брен да завладее централната част на полуострова — около триста години по-рано. И понеже Помпеите наистина приличаха физически на келти, в Рим беше общоприето на тях да се гледа като на потомци на гали.
Но дали това беше истина или не, един хубав ден, седемдесет години по-рано от разказваните събития, се случило представител на фамилията да поеме на юг по Фламиниевия път за Рим, където двайсет години по-късно благодарение на щедро раздаваните на избирателите подкупи да си осигури консулски мандат. В началото този първи Помпей, който между другото се падал по-близък родственик на Квинт Помпей Руф, отколкото на Помпей Страбон, влязъл в жесток конфликт с Метел Македоник, но с времето двамата успели да загладят различията си и един ден дори заедно били избрани за цензори. А това отваряше път на всички останали Помпей към римското управление.
Първият представител на линията, към която принадлежеше Помпей Страбон, пристигнал на свой ред в Рим, беше баща му. По някакъв начин той си бе осигурил място в Сената и се бе оженил за сестрата на известния сатирик Гай Луцилий. Луцилиите произхождаха от Кампания, но вече няколко години се ползваха с римско гражданство. Навремето бяха много богати и дори се хвалеха с консули в рода си. Но понеже по онова време фамилията беше обедняла, перспективата да се обвърже с богаташ като бащата на Помпей Страбон, беше твърде изкусителна; още повече че самата Луцилия беше невероятно грозна. За нещастие Помпей Старши почина, преди да достигне висш магистратски пост, но не и преди жена му да е родила малкия кривоглед Гней Помпей, кръстен Страбон. Имаха и второ момче, Секст, доста по-малък от брат си и доста по-посредствен в развитието си. Затова от самото начало всички надежди в семейството бяха насочени към Помпей Страбон.
Страбон не обичаше особено учението, така че трудно бихме го нарекли образован човек, колкото и да бяха добри учителите, които посещаваше. Когато например го запознаваха с великите гръцки идеи, той просто бе махнал с ръка, определяйки ги като празни приказки, невъзможни за практическо приложение в живота. Повече му харесваше да слуша за славни пълководци, а също и за големите бъркачи на международни каши, каквито в римската история имаше не един и двама. Като контуберналис — сиреч кадет — Помпей бе служил под командването на различни началници, но не бе създал трайни приятелства с връстниците си — младежи като Луций Цезар, Секст Цезар, далечния му братовчед Помпей Руф, Катон Лициниан, Луций Корнелий Цина. Заради ужасно кривогледите си очи той беше постоянен обект на шегите и подигравките им. И все пак не беше само до очите, а и до провинциалното му простодушие, което го държеше далеч от римската аристокрация. Първите му години в армията бяха едно безкрайно мъчение, дори и службата му на военен трибун не беше кой знае колко по-приятна. Никой не обичаше Помпей Страбон!