Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Сигурно е това — промълви Ранулф.
Двамата мъже пристъпиха напред, осветявайки пода със свещите си. После се разделиха и кралският пратеник продължи надясно, а помощникът му — към дъното на галерията. Сърцето на Корбет се сви. Дали щяха да намерят нещо тук? В следващия момент виковете на Ранулф отговориха на въпроса му.
— Господарю! Тук е!
Кралският пратеник отиде при помощника си. Отначало не видя нищо друго освен петното светлина от свещта му, но после Ранулф приклекна и приближи пламъка й до стената. В скалата бяха опрени четири или пет големи торби, които вече се разпадаха, така че скъпоценното им съдържание прозираше през плата.
— Кралското съкровище! — възкликна Ранулф, след което отмести свещта си и Корбет видя протегнатата ръка на някакъв скелет, чиято глава беше клюмнала на една страна. — А ето го и пазителя му — отец Джеймс!
Кралският пратеник се приближи до останките и внимателно ги разгледа. Плътта отдавна се беше разложила, а пожълтелите кости бяха станали трошливи. Единственото, което беше останало от облеклото на мъжа, бяха кожените му ботуши и коланът, както и няколко парчета плат, пръснати наоколо. Корбет посочи към задната част на черепа, където се забелязваше следа от удар.
— Мисля — рече той, — че Алан от Блатото и Холкъм са си разделили съкровището. Това е частта на Алан. Като контрабандист той сигурно е знаел за тази пещера. За да скрие богатството си обаче, му е трябвал помощник и той се е обърнал към енорийския свещеник. Двамата са донесли съкровището тук, спускайки се в пещерата по начина, по който го направихме и ние. След това Алан е убил отец Джеймс, удряйки го по главата с камък.
Ранулф нетърпеливо изслуша господаря си, след което издърпа една от опърпаните торби. Платът, който беше изтънял с времето, се скъса и скъпоценното съдържание — сребърни чинии, златни кани и украсени със скъпоценни камъни чаши — с дрънчене се посипа по пода на галерията.
— Да му се не види! — Ранулф коленичи, взе една от чиниите и се взря в господаря си с блеснали очи. — Всичко ли трябва да върнем?
Корбет измъкна сребърната чиния от ръцете на помощника си и я хвърли на земята.
— Какво друго можем да сторим? Да откраднем някаква част и да я продадем на пазара в Лондон?
Ранулф мълчаливо отвърна на погледа на господаря си.
— Не разбираш ли? — заобяснява му Корбет. — Ако го сторим, ще попаднем в същия омагьосан кръг от измами и убийства, в който са се лутали и всички останали, дали живота си за това съкровище. Не, благодаря. Ще върнем всичко. А сега, Ранулф, ще те оставя тук сам. В пещерата ще ти бъдат спуснати нови торби, в които ще прибереш всяка скъпоценност. После торбите ще бъдат запечатани и оставени на съхранение в имението Мортлейк, докато от Хазната не изпратят свои служители на север.
И така, подпомаган от Ранулф, Корбет се изкачи обратно до върха на скалата, където прекара остатъка от деня, мръзнейки и проклинайки ледения вятър. Малко по малко Ранулф напълни новите торби със съкровището на крал Джон, след което слугите ги издърпаха от пещерата и ги натовариха на чакащата каруца. Е, поне задачата им беше приключила. Накрая Корбет завърза и запечата всяка торба, но въпреки това не успя да се отърве от безпокойството си — някои от спътниците му така алчно наблюдаваха съкровището, че не оставаше никакво съмнение какво биха сторили, ако им се удадеше възможност. Когато се върнаха в имението Мортлейк, торбите бяха качени в една от стаите на горния етаж и заключени вътре. Ключът, разбира се, остана в Корбет, а пред вратата бяха сложени на пост двама от хората на Гърни. След това кралският пратеник нареди на Малтоут да вземе един конски впряг и възможно най-бързо да занесе вестта в Уолсингам.
— Колкото по-скоро кралят си прибере съкровището — промърмори Корбет, — толкова по-добре!
По-късно през същия ден кралският пратеник и помощникът му присъстваха на погребението на Мънк в църковното гробище. После в земята беше спуснат и един ковчег от брястови дъски, в който лежеше покритият с платно труп на отец Августин. Гърни обеща, че веднага щом новият свещеник пристигне, ще бъдат отслужени заупокойни литургии и за двамата мъже. След погребенията Корбет отиде да огледа изоставената къща на свещеника. Слуховете за отец Августин вече бяха обиколили селото и, както обикновено ставаше в такива случаи, селяните се бяха изсипали в дома му и бяха отмъкнали всичко ценно, което им беше хванало окото — завивки, възглавници, свещници… Гърни последва кралския пратеник и мрачно се огледа наоколо.