Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
И така, мъжете взеха плащовете си и излязоха на двора, където Малтоут и други слуги вече ги чакаха с конете им. Няколко минути по-късно всички излязоха от имението и поеха по пътеката към манастира. Утрото беше студено и ветровито, а над мрачното море се трупаха дъждовни облаци. Когато стигнаха до върха на скалите, Корбет и останалите слязоха от конете си и ги оставиха на слугите, след което се запрепъваха по пътеката към брега. Кралският пратеник се загледа пред себе си и потръпна.
В момента мокрият бряг, огласян от крясъците на чайките, изглеждаше така пуст и спокоен, та на Корбет му беше трудно да повярва, че само няколко дни по-рано е тичал по него, опитвайки се да се спаси от прилива.
— Не се безпокой — промълви сър Саймън, нахлупвайки качулката си, за да се предпази от свирепия вятър. — Отец Августин много добре е знаел какво прави, когато те е ударил по главата и те е оставил тук. Свещеникът е познавал местността и му е било известно, че силните пориви на вятъра и развълнуваното море са знак за особено бурен прилив — той се усмихна и присви насълзените си от соления вятър очи. — Тъкмо такива са били условията и когато прадядо ми и крал Джон са се опитали да прекосят залива Уош.
— Да вървим! — подкани спътниците си Корбет. — Колкото по-бързо действаме, толкова по-добре. Доведох ви тук, за да ви покажа нещо.
И така, мъжете нагазиха в пясъка. След като повървяха малко, кралският пратеник се обърна към скалите, опитвайки се да си припомни откъде точно беше минал, когато беше бягал от прииждащите вълни. Останалите раздразнено го наблюдаваха, тъй като денят беше мразовит и вятърът вледеняваше лицата и ръцете им. Въпреки това Корбет продължи да снове насам-натам, мърморейки си под носа.
— Ето го! — извика най-накрая той. — Вижте!
Гърни погледна в посоката, в която им сочеше кралският пратеник, и сви рамене. Ранулф обаче, който явно беше надарен с по-остро зрение, внимателно разгледа бялата скала и ахна.
— Това е черепът! — рече той. — Същият, който господарят ми видя в Убежището и… — Ранулф си спомни обещанието, което Корбет беше дал на домина Сесили, и замълча.
— Сър Саймън! — възкликна кралският пратеник. — Погледни! Забрави какво има вляво и вдясно и се съсредоточи върху скалата, която е точно пред нас. Виждаш ли леката гънка във варовика, която образува нещо като череп?
Гърни изпълни указанията му.
— Да, да, сега го виждам! — рече той. — Тази част от скалата е леко издадена напред и ако човек се вгледа за достатъчно дълго време в нея, ще забележи, че прилича на череп.
— Ами храстите? — добави Корбет. — Това са очите!
— Това не са храсти, а малки пещери — намеси се Ранулф. — Както и да е, ако нарисуваме отгоре триъгълник — една линия, свързваща двете очи, и още две, спускащи се от тях — ще попаднем на точното място.
Гърни се вслуша в думите на Ранулф, разгледа скалата още веднъж и ахна от изненада.
— Да! Онзи храсталак представлява устата на черепа! Хю, да не би да твърдиш, че съкровището е скрито там? Трябва да ти кажа, че тези пещери са доста малки…
— Ще видим — заяви Корбет. — Ако подозренията ми се окажат верни, зад храсталака, представляващ устата на черепа, трябва да има една по-голяма пещера.
След тези думи той тръгна да се изкачва обратно по пътеката между скалите, радвайки се, че се отдалечава от този пуст бряг и от морето, ревящо отзад.
— Малтоут! — рече кралският пратеник, когато се приближи до своя млад вестоносец. — Носиш нещата, за които те помолих снощи, нали?
Малтоут кимна и посочи към една обемиста торба, метната върху гърба на коня му. И така, Корбет поведе групата мъже по скалната пътечка, опитвайки се да не поглежда към зашеметяващата стръмнина от едната им страна, която му се струваше дори още по-зловеща на фона на ниските облаци, събиращи се над земята, под воя на свирепия вятър. Ранулф пристъпваше по-уверено. Вървейки по самия ръб на скалата, той се движеше като котка, вперил безстрашен поглед в бездната отдолу. В един момент Ранулф направи знак на останалите да се върнат, при което господарят му облекчено въздъхна. После Корбет, Гърни и Селдич се събраха на едно място, докато Малтоут и останалите слуги започнаха да опразват торбата.