Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Опитах се — промълви той. — Наистина се опитах да заглуша гласовете. Мислех си, че любовта на жена може да помогне, но тя ме предаде — забременя — отец Августин вдигна глава и се озъби. — Тъпата кучка искаше да се откажа от духовния си сан — той впери очи в горкия пекар. — Чудесно стана, че се омъжи за теб!
— Аз я обичах — прошепна Форбър. — Ах, ти, проклетнико! Аз наистина я обичах!
Корбет върна пекаря обратно в стола му и едва доловимо поклати глава по посока на Ранулф и Кечпоул, които напрегнато очакваха сигнала му. Свещеникът погледна към Селдич, но треперещото и оросено от капчици пот лице на доктора подсказваше, че той не е боец.
— Остави жената на мира! — примоли се Корбет.
— О, ще го сторя! — усмихна се отец Августин. — Ще отидем заедно, Корбет! Може би пък заслужаваш да получиш част от съкровището… Сигурно и ти като мен вече знаеш къде се намира то, но аз го открих пръв! — гласът на свещеника прозвуча като гласа на някое разглезено дете. — Да, пръв го открих! Ах, тези глупави, дебели монахини! Един ден, по време на служба, както си стоях в олтара, изведнъж видях потира от съкровището на крал Джон! — той впери ококорените си очи в Корбет, сякаш чакаше одобрението му. — Тогава разбрах, че гласовете са били прави. Господ ми показваше — разбира се, по свой собствен начин — че съкровището наистина ми принадлежи. Ръцете ме засърбяха за онзи потир. И така, аз започнах да претърсвам гробовете, Убежището… После обаче пристигна онова копеле Мънк! О, той си мислеше, че е много умен, но аз повече се боях от помощника му. Да, Сердик беше по-опасен, защото беше ходил на литургия в манастира и беше видял потира…
Лейди Алис вече се беше вцепенила от страх, очите й се бяха оцъклили, а лицето й се беше превърнало в напрегната маска.
— Пусни жената, моля те! — примоли се отново Корбет.
— Ей сегичка приключвам и се махам — увери го отец Августин. — Нали разбираш, сър Хю, Сердик видя потира и се разприказва като някое хлапе. Искаше да зарадва господаря си, така че дойде да се срещне с мен и поиска да му разкажа повече за скъпоценната вещ. После гласовете ми наредиха да го заколя и аз го сторих. Клъц! — свещеникът прокара пръст по гърлото си. — Какво последва според теб, а, чиновнико?
— Предполагам, че си натоварил тялото на някой кон и си го закарал до някое малко заливче. После си го преместил в някоя лодка и си го превозил до брега под Хънстън. Накрая си отсякъл главата и си я побил на кол, а тялото си захвърлил на пясъка, точно над горната граница на прилива. Така си можел да бъдеш сигурен, че вълните ще отмият отпечатъците от стъпките ти, както и всяка следа, че на брега е спирала лодка.
Отец Августин кимна.
— Блестящо хрумване — промърмори той. — Наистина побих главата на онзи кол. Смятах, че така ще накарам селяните да обвинят Пастирите. После се качих в лодката и се отдалечих от брега, наблюдавайки как прииждащите вълни оглаждат пясъка и премахват всички следи от присъствието ми, но без да мокрят тялото на Сердик — той вдигна свободната си ръка и посочи към Корбет. — Ти също трябваше да умреш на онзи бряг. Чух как ти се присмива онзи разбойник, мастър Джоузеф, но чух и какво те посъветва и те проследих до Убежището. Аз взех парфюма на Амилия — той примигна. — Но да не губим повече време! Хайде, сър Хю, ела! По-бързо! Скоро ще пусна тази кучка на свобода!
Кралският пратеник заобиколи масата и внимателно стисна Ранулф за раменете — знак, че помощникът му трябва да остане на мястото си. Свещеникът обаче не пропусна това движение.
— Стани! — нареди той.
Ранулф се изправи на крака.
— Арбалета, моля!
Ранулф погледна към Корбет, който му кимна.
— Остави го на масата! — кресна отец Августин. — Внимателно!
Ранулф се подчини.
— И стрелите също! Хайде де, знам, че имаш повече от една!
Ранулф остави двете къси стрели за арбалет на масата.
— Умно момче! А сега вдигни стрелите и ги хвърли надалеч!
Ранулф изпълни заповедта.
В следващия момент лейди Алис простена и едва не се строполи в безсъзнание, при което свещеникът я сграбчи за ръката и нареди на Корбет да се приближи.
— Хвани я за другата ръка! — кресна той.
Кралският пратеник се подчини и двамата с отец Августин, който все още държеше камата си притисната до гърлото на лейди Алис, запристъпваха назад, влачейки полуприпадналата жена през залата. През цялото време свещеникът ругаеше останалите, предупреждавайки ги да останат по местата си. Корбет се опита да потисне паниката си и да устои на желанието си да направи нещо глупаво, като например да се опита да изтръгне господарката на имението от ръцете на похитителя й. Камата все още беше забита в плътта й, а кралският пратеник знаеше, че свещеникът е достатъчно луд и озлобен, за да я убие, без да му мигне окото.